Шарки се извърна към вратата. Третият бе там. Очите му блестяха под качулките на клепачите му на по-малко от три метра от Шарки.
Оставаше му един изстрел.
Шарки завъртя пистолета и го хвана с две ръце, коланът още висеше на едната от тях.
Китаецът се отдръпна и изчезна. Шарки скочи към вратата и стигна до коридора точно на време, за да види как противникът му се провря през люка към палубата. Шарки изтича до стълбата на люка и се спря. Наостри слух.
Тишина.
Китаецът също не помръдваше. Бе скочил на покрива на каютата и бе замръзнал над люка. Стоеше, изпънал всеки мускул, приведен в класическа карате поза със стегнати в юмрук пръсти. Чакаше.
Шарки провря поглед през люка и огледа кърмата. Китаецът не бе там. Нямаше къде да се скрие. До перилата на борда имаше голям авариен сандък. Два резервоара за гориво на кърмата. Нищо друго.
Той погледна нагоре, зачуден дали китаецът не е там. Имаше още един патрон, а азиатецът сигурно разполагаше с Бог знае колко от тези коварни дискчета.
Шарки можеше и да рискува, да изскочи на палубата, да се превърти каубойски и да го гръмне в движение в стил Джон Уейн.
Самоубийство.
Трябваше да го засече отблизо и да го отстрани с един изстрел.
Китаецът припълзя към носа на яхтата, тих като дим.
Шарки реши, че колкото повече чака, толкова повече шансовете му намаляват. Противникът му бе обучаван в търпение. Можеше да чака и чака, докато Шарки отмалее така, че да не може да се помръдне. Търпението на Шарки се изчерпваше. Ако пропилееше последния си изстрел, китаецът можеше да го убие с големия пръст на крака си. Той погледна към аварийния сандък. Може би там щеше да има нещо, което да се използва като оръжие. Брадва или кой знае какво друго.
Пръстите му започнаха да пулсират. Нервите му бяха на ръба.
Пробвай със сандъка. Ако е празен, дай най-добрия си изстрел и скачай зад борда. Може пък този кучи син да не знае да плува.
Шарки се изкачи до върха на стълбата, поколеба се за миг и се втурна през люка към аварийния сандък. Погледна назад през рамо. Китаецът пристъпваше по покрива в обратна посока, на около петнайсет метра от него. Шарки се хвърли към кутията и вдигна капака.
Китаецът се стрелна към него като антилопа.
Шарки си позволи две секунди инвентаризация. Одеяла, спасителни пояси, ракетен пистолет, шишета с вода, радио… ракетен пистолет! Той го грабна и го отвори. Бе зареден.
Китаецът скочи от покрива и се приземи на бегом.
Трябваше да бъде спрян. Шарки опря пистолета на капака сандъка и се прицели в най-голямата мишена, която имаше пред себе си — гърдите на китаеца. Маузерът изрева и Шарки чу как куршумът се забива на място. Китаецът бе съборен настрани. Той падна и се плъзна край Шарки към перилата на борда.
Ръката на Шарки трепереше, очите му бяха замъглени от болка. Видя как китаецът скача на крака. Насочи ракетния пистолет към него и стреля. Сигналната ракета се усука в тънка спирала през късата цев. Китаецът се изви и горящата ракета протри гърдите му, обгори бялата фланелка и се заби в клапана на единия от резервоарите за бензин. Капачката изхвърча, отприщвайки поток от гориво. Газта удари огъня от ракетата и избухна в пламъци. Разсеян от внезапния пожар, китаецът се спря за момент и в този миг Шарки стреля отново. Втората ракета намери китаеца право в гърдите, разби ребрата му и се загнезди там, като го събори назад към перилата. Той се задържа за миг за тях, докато фосфоресциращата ракета съскаше в гърдите му, и после падна назад в езерото. Шарки погледна към тъмните води. Ракетата продължаваше да гори буйно, изпращайки вихри от мехурчета към повърхността на водата, където те се пукаха и изпускаха миризливия си дим. Китаецът потъваше все по-дълбоко в езерото и тлеещата ракета ставаше все по-малка и по-малка.
Секунда по-късно резервоарът гръмна.
Взривът изпрати Шарки по средата на палубата. Кълбо от огън плъзна от пробития контейнер и полази към мачтата и свитите платна на яхтата. Платът веднага се запали.
Шарки изтича до другия край на яхтата и погледна през борда. На понтонен кей бе вързана надуваема моторна лодка.
Ключовете. Сигурно са в дебелия. Шарки се втурна към каютата и прескочи цялата стълба. Киршман все така лежеше по гръб, вперил безжизнения поглед на обезумелите си очи в тавана. Шарки претърси джобовете му със здравата си ръка и намери не една, а две връзки ключове.
И другият резервоар експлодира. Огнени отломки хвръкнаха по палубата и паднаха и през люка. Шарки изтича напред през голямата каюта и излезе през люка на носа. Прескочи перилата и стъпи на понтонния кей.