Гневът му избухна като бомба и той замахна към нея със здравата си ръка и я удари през лицето така силно, че я залепи на стената. Ливингстън го сграбчи за ръката.
— Спри, Шарк, по дяволите. Държиш се като ревнив любовник.
Шарки се облегна на него. Ръката му пулсираше, а главата го цепеше непоносимо. Така ли бе наистина, ревнуваше ли? Той поклати енергично глава.
— Нищо подобно, няма такова нещо. Твърде много лъжи се събраха. Няма вече честна игра. Само лъжи.
— Шарк, успокой се. Трябва ти…
— Скарди ми трябва. И онова проклето копеле, което го е извикало. Искам ги, а ако не мога да ги докопам по закон, с голи ръце сам ще им изтръгна сърцата. Трябва да им го върна!
Той се обърна пак към Домино и я изгледа свирепо. Пред нея стоеше един друг Шарки, какъвто тя никога не бе виждала. Нямаше и помен от дяволитата усмивка, от грубичкия чар. На тяхно място бе дошла сурова сила, която я плашеше — без капка елегантност, финес, разум или предпазливост.
Той се облегна на стената. Коленете му трепереха, целият омекваше като кал, тялото му подскачаше, полазено от трънки, разсъдъкът му бе на ръба на лудостта и съсредоточен само в едно — да унищожава. Сега събираше последни сили от почти нагонната си нужда за мъст. Стаята заплува пред очите му.
Той погледна към Домино.
— На кого се обади?
— К-к-какво?
— На кого каза? Казала си на някого за мен. От теб са разбрали. Затова ме подгониха, мамка им. Нищо ли не разбираш? Подмамиха ме, като устроиха засада на най-добрия ми приятел. Казали му, че само аз мога да отида с него. Не Арч, не Папа или Фриско. А аз.
Той вдигна сакатата си ръка към нея.
— Ти си ми окачила мишената на врата. Казала си на някого името ми. — Той не можеше да спре тремора. Отново го обля пот. — Щяха да ги отрежат всичките. Тези шибани маймуни искаха да ми режат пръстите един по един, докато им кажа къде си. Не ти се вярва, а? Без пръстчета. Кой е той?
— Моля ти се — каза тя. Вече плачеше неудържимо. — Остави ни да ти помогнем.
— Само ти можеш да ми помогнеш. Името му. Просто ми го кажи.
Пръстите му се впиха в рамото й.
— Де Лароза — прошепна тя. — Виктор Де Лароза.
Всичко ставаше твърде бързо. Можеше ли и Доналд да е част от това? Разбира се — нямаше как да не е. Нали точно на Доналд бе дала името на Шарки, не на Де Лароза. И въпреки това можеше ли да се намери друго обяснение? Трябваше й време, за да осмисли всичко.
Шарки започна да се олюлява като мъртво пиян. След върховното напрягане сега чувстваше как потъва.
— По дяволите — каза той с празен глас. — Как да не се сетим? Никога не съм чувал шибаното му име. — Той погледна към Ливингстън. — Обещай ми, Арч, обещай ми, че няма да тръгнете след тях без мен. Кажи на Фриско, кажи му този път никой да не си пълни кошницата с моите яйца.
— Разбира се, Шарк, само се успокой.
— Обещай ми, по дяволите.
— Обещавам.
— И не му давай да бие отбой утре сутрин. Накарай го да продължи, чу ли?
— Добре.
— Трябва ми само… трябва да поспя… час-два…
Той пристъпи към Ливингстън и краката му се подгънаха. Потъна в силните ръце на чернокожия полицай.
— Къде тръгнахте всички? — каза той и изгуби съзнание.
Когато Шарки се събуди първия път, Вейката седеше на леглото до него, отворил голямата си черна чанта, и мереше кръвното му. Шарки огледа стаята — цялата бе в мъгла. Някакви лица ту се появяваха, ту изчезваха в маранята.
— Какво по дяволите търсиш тук, Вейка? — каза Шарки. — Умрях ли?
— Не съвсем. Но не помня друг да се е опитвал така упорито.
— Нищо ми няма. Само… само съм…
— Уморен?
— Да, това е.
— Колко му е, лека умора. Тотален шок. Кръвно налягане като баскетболен резултат. Дребна работа.
Той извади спринцовка от чантата си.
— Какво си решил да правиш? — запита Шарки уплашен.
— Антибиотик. И малко приспивателно.
— Недей… трябвада… сбуде…
— Среща ли имаш в пет сутринта?
— Никоданемипипа…
— Няма.
— Арш…
— Тук съм, момчето ми.
— Нишо… непрайте… бесме…
— Няма.
— Ще се оправи ли? — каза Домино.
— Има кондиция като на кон. Предполагах, че е загубил повече кръв. Дръжте го на топло, за да не изпадне пак в шок. Ако преживее до обяд, ще живее цяла вечност.
— Аз ще го топля — каза тя.
Той усети иглата в ръката си и топлината от течността изпълни тялото му. Стаята се олюля и той пак изпадна в безсъзнание.