Сънуваше. Несвързан сън, без смисъл или послание. Лица изплуваха пред него, размиваха се и изчезваха. Гризача. Дебелият мъж на яхтата. И над всички сякаш през димна завеса гледаше Домино. Гореше. После изведнъж му стана студено и затрепери.
— Няма нищо, няма нищо — каза тя, щом той отвори очи. В стаята имаше само една лампа, някъде в ъгъла. Трудно му се удаваше да отдели светлината от сянката. Още една тръпка го полази.
— Спокойно — каза тя. Говореше тихо и той усети как ръцете й разтриват леко тялото му.
— Студено — каза той.
— Това е спирт — каза тя. — Опитвам се да ти пресека треската.
Устните му бяха като опърлени, а в гърлото сякаш имаше пепел. Изобщо не можеше да преглътне.
Тя подложи длан под главата му, повдигна го и поднесе чаша студена вода към устните му. Той жадно отпи на големи глътки.
— По малко — каза тя. Протегна се към нощната масичка, където взе от купата една бучка лед, уви я в марля и я долепи до устните му.
— Можеш да я смучеш леко — каза тя и отпусна главата му към възглавницата.
Тя изля още спирт върху ръцете си и започна да разтрива гърдите му, прокарвайки леко пръсти по горещата му кожа.
Той затвори очи. Треската преминаваше. Той усещаше как напуска тялото му.
— Хей — каза той, без да отваря очи.
— Хей — повтори тя в отговор.
— Извинявай.
— За какво? Че ми спаси живота ли?
— Че те ударих. Тъпо беше.
— Моля те, няма нищо.
— Не, мисля, че…
Думите му заглъхнаха, сякаш пак бе заспал.
Тя докосна бузата му, после челото. Температурата, изглежда, бе спаднала. Приготви се да стане от леглото, но пръстите му стегнаха китката й.
— Мислех, че спиш.
— Не. Мисля си, че май това бе от ревност.
— Шарки, не трябва…
— Трябва да ти кажа за Гризача. Той изобщо не трябваше да е там…
Тя долепи показалец до устните му.
— Недей, моля те. Арч ми разказа всичко за него. Съжалявам. Безкрайно съжалявам.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извърна лице от него. Буца заседна на гърлото й и тя разбра, че вече трудно ще може да каже нещо.
— Важното е те да бъдат спрени, нали?
— Да — тя се наведе над него, а сълзите се стичаха по бузите й и падаха на гърдите му. Той отвори очи и я погледна. После протегна ръка и избърса сълзите й с палец.
— Недей.
— Искам да знаеш. Имаш право да знаеш. Беше като… — тя преглътна шумно и искаше да престане да плаче, но сълзите просто не спираха да бликат от очите й — … беше сякаш…
Той я придърпа нежно и тя склони глава на гърдите му. Сълзите й се стичаха по тях.
— Той бе много добър с мен. Дълго време. И мислех… не можех да допусна, че може да има… нещо…
— Единственото, което исках да знам, бе името му. Какво е било… между вас двамата… не е моя работа.
— Но аз искам да е.
— Не ме интересува, мила.
— Божичко — каза тя. — Само веднъж всичко да свърши. Искам да приключа с всички тях. Повече не искам да виждам нито Нийл, нито…
Той разтри врата й с отмалялата си ръка.
— Скоро и това ще стане.
И пак заспа.
Стаята бе тъмна. Тя бе изключила лампата. Той се обърна, усети, че Домино е до него и въздъхна.
— Имаш ли нужда от нещо? — запита тя.
— По-добре съм — каза той. — Малко съм замаян. Колко е часът?
Той почувства как ръцете й се увиват около гърдите му и тя се приближи до него. Разбра, че и двамата са голи. Бе сложил ръка върху нейната.
— Не мисли за времето.
— Хубаво е до теб. Меко. И топло.
Той усети студената й ръка върху челото си.
— Още имаш температура — каза тя. — Но спада.
— Да.
Тя сложи ръка върху неговата и я стисна. После приближи глава към него. Той почувства косата й до лицето и също се притисна до нея.
— Благодаря ти за грижите — каза той.
— Ъммм.
— Аз…
— Шшшщ.
— Няма.
— Заспивай.
— Искам да ти кажа нещо, преди… пак да заспя. За Гризача. Ти не беше виновна. Просто всичко отиде по дяволите.
— Моля ти се. Заспивай.
— Да. А онзи път в магазина, когато говорихме за първи път, ъъ…
Той приближи глава по-близо до нея и както лежеше в тъмното, започна пак да се унася и секунда преди да заспи, промълви:
— Обичам те.
Събуди го светлина — тънък сноп лъчи откъм банята. Той вдигна китка, за да види колко е часът, но часовникът му го нямаше. Някъде течеше вода. Той се раздвижи, протегна ръка към Домино, но мястото беше празно. После я видя, гола на вратата на банята, с мокро парче плат в ръка.
— Треската ти премина — каза тя. — Само трябваше да те подсушавам.
Тя се приближи, седна до него и постави влажния плат на челото му. Наведе се над него, притискайки гърди в неговите. Целуна го по шията, после по сухите устни. Мушна се в леглото до него.