Действието на приспивателното отминаваше. Шарки забрави за болката в ръката си, забрави за треската, за чудовищната умора. Прегърна я, целуна устните й, а тя протегна ръка, погали гърба и дупето му и го придърпа към себе си.
Усмихна се.
— Мисля, че се възстановяваш.
— Дори и да умра, това ще е хубава смърт.
— Много — каза тя.
Тя преметна крак през кръста му, прокара ръка между краката му, помилва го, изправи го към себе си и започна да се люлее напред-назад.
Този път Шарки не можа да заспи.
— Колко е часът?
— Четири и половина.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Не бих казала, че бе точно така през цялото време.
— Добре, колко време прекарах в нокаут?
— Близо дванайсет часа. Как се чувстваш?
— Струва ми се, че ще успея да се вдигна.
— Преди час доста добре се справи.
— Искам да кажа да стана на краката си.
— Да ти помогна ли?
— Трябва да взема душ.
— Аз те окъпах в спирт заради треската. Сега миришеш като бебе.
— Трябва да се обръсна.
— Обръснах те.
— Трябват ми някакви сносни дрехи.
— Арч отиде до вас и донесе.
— Очевидно станал съм на почит.
— Аха.
— Ами Фриско? Папа?
— Чакат те. В дневната.
— Продължаваме ли?
— Допускаш ли, че Арч ще наруши обещание, дадено на болен приятел?
— Кажи им, че след минута съм при тях.
Събраха се в дневната на Хейзъл. Всички изглеждаха по-добре. Бяха се измили и поспали. Първоначалният шок от смъртта на Гризача бе преодолян.
Шарки бе с единствения си костюм — от туид, с бежова риза и тъмнокафява вратовръзка.
— Защо си решил да донесеш точно неделния ми костюм? — запита той Ливингстън.
— Ще ходим на парти.
— Парти?
— Планът е готов — обади се Фриско.
— План?
— Нека ти разкажа това, което не знаеш, Шарки — каза Фриско. — Първо, този Де Лароза съвсем не е някаква дребна риба, разбираш ли? Човекът е голяма клечка. Искам да кажа, влиятелен. Държи половината свят за топките. Недосегаем е. И той е сиамският близнак на Доналд Хочинс.
— Сенаторът?
— Който ще оповести кандидатурата си за президент — каза Домино.
— Господи! В какво сме нагазили?
— Е — започна Фриско, — зависи. Можем да излезем с букет рози, можем и да потънем в казана с лайната, да ме извиняват дамите.
— Някой да ми обясни какво става — каза Шарки. Все още се чувстваше отпаднал, като човек, който е спал твърде дълго.
— Добре, на мен се пада честта — каза Фриско. — Най-напред, знаем, че можем да вържем Скарди за убийството на Тифани, ако го спипаме. Също и за Гризача. Макар че още не сме го намерили, мисля, ще можем да му го натресем заради оръжието. Между другото, снощи и аз забих няколко коша най-сетне. Оня педераст, артистът, правеше залаганията в клуба „Матадор“. И него спипах. Държах го под прожектора през цялата шибана нощ, да ме прощават дамите, и към девет часа тази сутрин пропя като Франк Синатра. Значи, правел залаганията на този Киршман, който работи за Де Лароза. Голяма клечка. Така че, ако спипаме този Киршман, може и да вържем тенекията за опашката на Де Лароза. Не щеш ли, има и друга връзка. Колата, която си свил, е регистрирана точно на името на Киршман.
— Имате ли описанието му? — каза Шарки. — Как изглежда?
Фриско отвори бележника си и разгърна няколко страници.
— Ето го. Метър и шейсет и седем — метър и седемдесет, започва да оплешивява, тлъст, според артиста. Същият този актьор, Донегън, обикаля гей баровете и води на Киршман свежа кръв, за което му плащат повече, отколкото на нас двамата с теб, взети заедно. Какво ще кажеш?
— Боя се, че може и да се окаже трудно да намерим този Киршман — каза Шарки. — Ако е същият, за когото си мисля, в момента лежи на дъното на езерото с дупка в главата.
— Той бе един от тях ли? — попита Ливингстън.
— Шефът им отговаря точно на описанието. Същинска свиня.
— Чиста работа — каза Фриско. — Работата е там, че в момента и с конец не можем да вържем този Де Лароза към някой от тях. Всичко, което имаме, са обстоятелства. Знаем, че са се познавали с Киршман — той е бил там, а другият тук, че притежава половината свят, но нищо от това не ни върши работа. Ако не сграбчим Скарди и той не пропее, Де Лароза си взема шапката и си отива по живо по здраво като момченце. Прекъснал е всички връзки с останалите.
— Яхтата чия собственост беше?
— На корпорацията на Де Лароза. Но той винаги може да прехвърли всичко на Киршман. Трябва ни някой отвътре.
— Ти на кого каза за мен? — обърна се Шарки към Домино.