И сега Халфърд разбра какво се крие в препоръката, защото светлината разкри пред него една млада жена, чиято прелест буквално зашемети полковника. Бе невисока и нежна, с кожа бяла като мляко, а косата й, черна като въглен, се спускаше надолу чак до кръста. Тя гледаше не към него, като останалите, а в пода и Халфърд на момента се почувства пленен.
— Това е Хет — каза мадам Куа. — Тя е особено скъпа на всички ни. Само осемнайсетгодишна е, но дойде при мен далеч от вътрешността на стария Китай още когато беше на девет. Говори китайски и японски, знае и някои изрази на английски. Наблюдавала е тайните на любовта от всички останали дами и владее до съвършенство древното изкуство на Връвта с дванайсетте възела. Казват, че езикът й е като крилата на пеперуда.
Халфърд бе трогнат от явната уязвимост на красивото създание пред него и от тъгата в големите й очи.
— Да — прошепна той, — тя трябва да е.
Мадам Куа се усмихна:
— Вие правите избора на мъдреците — каза тя. — Боговете ще ви завидят.
— Как ще говоря с нея?
— Няма да е необходимо. Тя ще общува с вас без глас, а вие, полковник, ще успеете да разберете всичко.
Бърнс застана в сенките на алеята, докато наблюдаваше оградения дом на „Улицата на панделката“. Беше се освободил от дипломатическото куфарче в удобен за целта отводнителен канал. Изчака, докато се убеди, че улицата е пуста и после бързо я пресече до махагоновата врата, останала отворена благодарение на малка пръчица, опряна в рамката.
Той вдигна пръчката, прекрачи бързо прага, остави вратата да щракне след него и облегна гръб на стената, докато очите му се адаптират към тъмнината в градината. Наоколо нямаше никой. С бързи стъпки той прехвърли потока и застана в сенките на едно черешово дърво на десетина метра от ъгловата стая на северното крило на къщата. После отново зачака.
Стаята бе малка и удобна. Подът й бе покрит с килим от козина на лама, стените бяха украсени с коприна на червени и жълти райета. В стаята имаше дървена вана за двама души и кушетка за масажи с покривка от гъши пух. До нея имаше малка масичка, цялата в купички с масла, прахове и мехлеми. Лампи нямаше, а само благоуханни свещи.
Хет заведе Халфърд в стаята за ръка и затвори вратата след него.
— Ти почакай — каза тя с тънкия си мелодичен глас.
После прекоси стаята до вратата към градината, но на крачка от самата врата момичето ненадейно спря. Протегна ръка, която като пойна птичка, увиснала над храста на бялата трънка, за части от секундата затрепери, намери резето на вратата и отвори вратата.
Халфърд бе смаян. Едва сега той разбра откъде идваше това усещане за уязвимостта на момичето, защо очите й бяха тъй тъжни, защо мадам Куа бе казала, че тя е особено скъпа за всички тях.
Хет бе сляпа.
— Виж — каза тихо тя. — Градина.
Хет се усмихна и пръстите й затанцуваха по тялото му, меки като паяжини, полюшвани от вятъра.
На десет крачки от вратата Бърнс наблюдаваше как Халфърд бе прегръщан от момичето, как милва лицето й, видя как тя откликна, как пръстите й полазиха по тялото му и ризата му хвръкна като че ли по силата на някаква магия.
Момичето бе великолепно.
Тя отведе Халфърд до ваната и ръцете й слязоха надолу, разкопчаха колана му, развързаха обувките му. Тя коленичи пред него, събу обувките му, свали панталоните му, протегна се нагоре и мушна длани под ластика на слипа му. Върховете на пръстите й флиртуваха с него, едва докосвайки тялото му, почти без да се опират в кожата. Тя го съблече изцяло, наведе се напред, за да го погали с дъха си, като устните й неволно го докосваха от време на време. После започна почти недоловимо да пее в някакъв японски ритъм. Докосна лицето му, обиколи твърдата извивка на челюстта му, треперещите му устни, промуши нежно два пръста в устата му, погалвайки езика му. После нейният език заигра по гърдите на полковника, засмука зърната му. Тя взе ръката му в своята и му помогна да я съблече, насочи дланта му към гърдите си, стомаха си и надолу към кичура, мек като заешка опашка.
От страховете на полковника не бе останал и помен. Той бе хипнотизиран, победен от тази чувственост, каквато никога не бе изпитвал през живота си. Неговата мъжественост бе възстановена.
Бърнс тихо се придвижи през градината и застана до вратата. Чу песента на момичето, шума на плискащата се във ваната топла вода и вълните от тих смях. Извади памучна превръзки от джоба си, положи я на дланта си и наложи гумената ръкавица отгоре й. Направи същото и с другата си ръка. После свали ципа на панталоните си и извади оттам найлоновата връв, усука я няколко пъти около всяка ръка и я опъна силно. Възелът се падаше точно по средата. Той се облегна на вратата и погледна в стаята.