От Мери Асото нямаше и следа.
Очите му продължаваха да играят във всички посоки. Ако Асото му погаждаше номер, моментът бе идеален. Бърз изстрел в главата, както си стоеше там като неподвижна мишена, и Асото щеше да забогатее с шестстотин долара. Което не оставяше на Шарки особено голям избор.
Вдясно от него, някъде в тъмнината до сградата, от срещуположната страна на уличката, Шарки усети, че нещо се раздвижи. После дочу и ниския, дебел кикот.
— Какво става, драги, студеничко ли ти е?
Кучият му син.
— Асо? — подвикна Шарки.
— Че кой друг чакаш, миличък? Носиш ли цената?
— А да не мислиш, че ще стоя тук да ми мръзне задникът? Да влезем в колата и да свършваме, изстинах на този проклет вятър.
— На мен пък ми харесва на чист въздух. Пък и ти, човече, ако вземеш да опиташ от това съкровище, дето съм ти донесъл, и пет пари няма да даваш за студа.
— Дрън-дрън. Аз влизам вътре на завет, а ти като искаш да ти измръзнат топките, дръж си съкровището вън на студа.
— Колко сме наперени тази вечер!
Шарки влезе на задната седалка на колата и включи осветлението в купето така, че Асото сам да се убеди, че е чисто. После запали тънка пура и задържа свитите си длани над тлеещия й връх.
Асото закрачи по уличката, пъхнал ръце в джобовете на скъпото си, дълго до земята, кожено палто. Носеше широкопола шапка тип „Борсалино“, нахлупена ниско над очите му, жълти лачени обувки и млечнобели широки панталони. Приближи се предпазливо до колата, заобиколи я от далечната страна и се наведе над прозореца, все още с ръце в джобовете. Златната обица, която му бе спечелила и прякора Мери, проблесна на светлината от купето. Най-накрая влезе вътре.
— Да не мислиш, че съм натоварил Джей Едгар Хувър на задната седалка?
— Помина се добрият човек.
— Но призракът му още витае.
— Загаси тези шибани светлини, шиле младо. Това не ти е концертен подиум.
Шарки завъртя ключа и светлината угасна.
— И да знаеш, скъпи, че втори път няма да си цапам палтото в тая кофа за смет.
— Може и да е кофа, но по бива, отколкото да вървиш пеш.
— Завъртиш ли както трябва това съкровище, човече, ще можеш да си докараш и за едни по-тузарски колела от тези.
— Къде е стоката? Изнервям се така, като чакам.
— Ааа, първо зеленото, бебчо. Без зелено всичко е развалено.
— И цент не ти показвам, докато не опитам за проба.
— Ех, че сме хитри! — Мери извади малка найлонова торбичка от джоба си и я вдигна, поклащайки я с пръсти. Белият прах вътре се разклати. — Виждаш ли, скъпи, а? К’во ще кажеш? И още петнайсет от същия сорт. Шестнайсет грамчета, човече, стабилен концентрат, чист като сняг. Билет за сто екскурзии до луната. Цепиш всяко поне на три дози. Четирийсет и осем кесийки по шейсет прави… чакай да видим…
— Две хиляди осемстотин и осемдесет. Зарежи тези трикове, Асо. Давай. Отвори я. — Той усещаше как напрежението в него нараства, докато плюнчеше средния си пръст, за да го топне в торбичката. После го извади с няколко полепнали по него зрънца и ги опита. Горчивият вкус стегна челюстта му. Здрава дрога.
Някаква кола зави в уличката от далечния и край и бавно се насочи към тях.
— Какви са тия шибани гости? — писна Асото. Очите му се облещиха, изпълнени с гневен страх. — Какво, по дяволите, става тук?
— За Бога, спокойно, Асо, моля те. Просто кола.
— Пали и да местим нанякъде. Тук взе да става задушно.
Колата ги подмина.
— Човече, ама ти наистина си на тръни — каза Шарки.
— Този шибан гостенин спира.
Колата спря, после тръгна назад и спря пред фолксвагена, като му затвори пътя. Масивен мъж излезе и тръгна към мястото на Шарки.
— Аз вдигам гарата, шиле — отряза Асото. Шарки усещаше как въздуха помежду им пращи от напрежение.
— Спокойно, аз ще се оправя.
— Ти си чист, човече. Аз държа всичко, само да ме духнат и падам.
Високият мъж се показа на прозореца на Шарки с прожектор в ръка. Светлината обгърна купето.
— По дяволите! — изстена Асото.
— Какво, по дяволите… — започна Шарки, после погледът му срещна очите на дебелия мъж от другата страна на прозореца.
Тъли! Исусе Христе, този ли глупак ми изпрати?
Очите на Тъли срещнаха погледа на Шарки.
— Шарки! — измуча той. — Боже мой, не знаех…
— Млък! — провикна се Шарки.
— Мамка ти! — кресна Асото. — Накисваш ме, така ли, шибана свиньо! — Найлоновото пликче изхвърча от ръката му. Белият прах се пръсна в облак в купето на колата. Мери вече излизаше през вратата. Шарки го сграбчи за яката, но негърът се изви, изплъзна се и скочи извън колата миг преди в ръката му да блесне малък пистолет 25-и калибър със седефена дръжка. Съскаше като змия. Очите му бяха почервенели от ярост.