Шарки блъсна своята врата с рамо и натисна силно с цялото си тяло. Вратата повали Тъли на улицата. Както бе седнал, Шарки се наведе навън от колата в мига, когато Мери даде първия си изстрел. Пистолетът гръмна като фойерверк и куршумът свирна край бузата на Шарки, преди да се удари в рамката на вратата и да отскочи надолу по улицата.
Мери бе вече преполовил пътя до ъгъла, когато Шарки се изправи на крака и бръкна под седалката, за да усети студената дръжка на своя 9-милиметров автоматичен маузер. Извади го и опря двете си ръце напряко на седалката.
— Мери, стой…
Твърде късно. Снажният негър се плъзна зад ъгъла и Шарки видя само как борсалиното му хвръкна от вятъра и падна в канавката. Той прескочи предната седалка, крещейки на Тъли зад себе си:
— Викай помощ, какво зяпаш… кретен такъв. Тръгва надолу по Спринг към Харис.
Тъли още се мъчеше да се изправи на крака, натъжен и объркан, когато Шарки стигна до ъгъла. Спря за секунда и подаде глава. Мери, вече преполовил пътя до следващата пресечка, забави темпото, вдигна своя 25-и калибър, после си даде сметка, че такъв изстрел не е по силите на пистолета и пресече улицата диагонално. Една кола закова на място, докато той бягаше пред бронята й. Шарки хукна след него, спирайки движението. Писък от спирачки екна навсякъде около него.
Господи, помисли си Шарки, и всичко това в пет и половина. Точно в пиковия час. Чиста работа. Няма що.
Уличният наркотърговец стигна до следващия ъгъл и се насочи към улица „Пийчтрий“. Докато бягаше, изпрати назад през рамо неточен изстрел. Куршумът уцели един телефонен стълб на два метра от Шарки. Шарки набираше скорост, скъсяваше разстоянието до Мери, който трудно напредваше в твърдите си обувки.
След още половин пресечка основното кръстовище бе почти задръстено от коли и пешеходци, изчакващи зеления сигнал на светофара. Мери бе изпаднал в паника. Трябваше или да се изгуби в множеството, или да си намери някакъв транспорт, и то бързо. Насочи се към най-гъстата част от тълпата, докато Шарки се приближаваше все по-близо. Едва тръгнал да пресича „Пийчтрий“, някакъв черен кадилак профуча тъй близо пред него, че го отблъсна назад. Шарки изчака секунда и пак се втурна зад отминала кола. Хвърли се с главата напред през предния капак на черния буик, който му препречи пътя. Плъзна се нагоре по предното стъкло и се задържа на четири крака насред широкия капак. Изуменият шофьор наби спирачките, а Шарки седна на ламарината и се прехвърли от другата страна на колата.
Светофарът бе вече дал път на колоната и тя поемаше напред. На отсрещната страна на улицата градски автобус тръгваше по свободната лента пред себе си. Асото разбута с лакти хората, изтича пред автобуса като заби юмрук в решетката му и се изправи пред стъклената врата. Вдигна пистолета си и го насочи през стъклото към главата на шофьора.
— Отваряй бързо — извика той и шофьорът отвори вратата.
През стъклото от страната на шофьора Шарки видя как с подивял поглед търговецът на наркотици размаха пистолета си пред очите на шофьора. В този момент и Мери видя Шарки и изпрати нов изстрел на сантиметри от носа на шофьора. Куршумът разби прозореца и удари асфалта между краката на Шарки, преди да рикошира в радиатора на близката кола.
Шарки се прицели с автоматичното си оръжие към наркотърговеца и Мери се втурна към задната част на автобуса. Шарки размаха портфейла с полицейската си значка пред шофьора. После изтича до вратата, която със съскане се отвори.
— Всички на пода — изкрещя Шарки и скочи в автобуса. Шофьорът се смъкна от седалката си в мига, когато Мери стреля отново. Куршумът издрънча, рикошира от лоста за скоростите и проби предното стъкло на автобуса.
В самия автобус настана хаос. Жени и деца пищяха и се криеха зад предните седалки, чанти и пакети се изсипваха на пода. Възрастна жена седеше, изгубила ума и дума на мястото си, притиснала найлонов плик към гърдите си, вперила невиждащ поглед напред.
Шарки се облегна на парапета до стъпалата пред първата седалка и Мери даде нов изстрел. Не можеше да си поеме дъх. Всичко бе станало твърде бързо. Сега бе заключен в кутия. Очертаваше се сцена на мексиканска засада в препълнен автобус с един полудял на задната седалка. Асото приклекна зад преградата, отделяща задните стълби от седалките. Той заблъска вратата, но тя бе автоматично затворена от собствената му тежест върху стъпалата, въпреки че натискаше бутона за аварийно отваряне. Мери зарита отчаяно по вратата, после се обърна и изпрати още един изстрел напред. Нови писъци.
— Хей, ти, куко шибана, чуй ме добре — изкрещя Мери. — Сега ще си взема малко заложници. И ще си гръмна малко дечица тук отзад, ако веднага не отвориш вратата.