Съвсем по армейски. Трима души в тила на германците, без да могат дори да разговарят помежду си.
Коригън извади бинокъла и се вторачи в тъмнината. Тук-там малки диаманти отразена светлина проблясваха по повърхността на голямото езеро. Вълна от страх го заля и после се оттегли някъде в небитието. Той мушна ръка във вътрешния джоб на куртката си, извади картата, начертана върху оризова хартия, и я разтвори на земята под светлината на малкия като химикалка прожектор. Фредо се загледа в нея за момент и закима енергично с глава, откривайки с усмивка изпочупените си зъби, докато сочеше с пръст точката на североизточния бряг на Лаго ди Гарда. Бяха почти в центъра на района, който Янгър им бе определил.
— Уф — въздъхна облекчен Коригън.
— Buono? — попита Фредо. Коригън кимна:
— Si, много buono. А сега, ъъъ… факлите, ла плам, сигналните огньове…
— Ааа, si — отговори партизанинът и пак кимна, докато бъркаше в дебелата зелена торба, за да извади една шашка. Този Фредо вечно кимаше, независимо какво искаше да каже. Шашките за сигналните огньове бяха дълги по двайсетина сантиметра с по един малък шип в единия край и фитил — на другия. Фредо и спътникът му Сепи добре знаеха какво да правят. Бяха репетирали цял следобед, веднага след завръщането на капитан Янгър, който бе съобщил за контакта с Ла Волте. Фредо потупа Коригън по рамото и посочи с пръст китката му.
— Осем без десет — каза Коригън.
Фредо се почуди за малко и после пак се ухили.
— Den, den — каза той и закърши десет пръста в лицето на ефрейтора.
— Да, точно така, si, още десет минути. — Коригън посочи с пръст първо към пухестата торба, после надолу по хълма към езерото и Фредо и Сепи изчезнаха безшумно в тъмнината. Коригън напрегна слух и цели две минути не успя да долови никакъв звук. Биваше си ги тия двамата, спор нямаше, пристъпваха като котета по пясъка.
Той отвори покрития с брезент капак на радиостанцията, щракна лостовете за включване и заговори тихо в микрофона.
— Вампир първи, тук Вампир втори. Чуваш ли ме? Приемам.
Радиостанцията се събуди с пращене, твърде силно за нощната тишина, и Коригън бързо намали звука. Пот изби в тънка линия по челото му, размазвайки черната вакса по лицето му. Ръцете му бяха мокри. Трепереха.
— Вампир първи за Вампир втори. Чувам те високо и ясно. Приемам.
— Вампир първи, готови сме. Засега няма проблеми — каза Коригън.
— Прието, Вампир две, и ние потвърждаваме готовност за действие. Някакви признаци за живот?
— Никакви. Имаме още… — той погледна часовника си — седем минути.
— В синхрон сме, прието. Изключвам.
— Изключвам — завърши Коригън и свали слушалките с микрофона. Лежеше по корем, захапал несъзнателно палеца си, и се чудеше какво по дяволите търси там, когато изведнъж чу шум край себе си. Уплаха стегна като токов удар гърдите му и той стисна дръжката на револвера си. Включи и прожектора химикалка. Отсреща Фредо му се ухили в отговор. Коригън въздъхна с облекчение.
— Всичко готово? А? О кей?
— Si.
Изключи прожектора и остана да лежи със затворени очи, наострил слух. За какво по дяволите се притеснявам и аз, помисли си той. Операцията е сравнително проста, а и момчетата я вършат вече за кой ли път. Районът бе изолиран, никакви главни пътища не минаваха наблизо. Откъде можеха да се вземат германци наоколо? Коригън започна да се успокоява.
Първоначално дори не бе звук. Бе някак нисък и монотонен, като далечен тътен, после се усили, превръщайки се в дълбокия, насечен грохот на четирите двигателя, насочили се към тях от юг.
— Давай — прошепна той остро и Фредо и Сепи изчезнаха. Грохотът се усили и експлодира над главата му тъй ниско, че почти усети въздушната вълна от самолета Б–24, когато той мина над хълма.
Един след друг сигналните огньове оживяха с гръм, докато Фредо и Сепи притичаха покрай шашките, строени в две редици от по двайсет метра между Коригън и езерото. Коригън метна каишката на радиостанцията през рамо и хукна надолу по хълма към тях. Самолетът зави рязко и се насочи обратно към него, обгърнат от воя на двигателите си, работещи на пълни обороти. Едва тогава Коригън осъзна, че вятърът съвсем не идваше откъм езерото. Духаше откъм гърба му и пушилката от сигналните огньове се носеше на талази над езерото.
— По дяволите! — изкрещя той. Самолетът бе почти над тях и огласяше цялото езеро с рева на двигателите си. Коригън дочу смътно неравномерната пукотевица на машините, падна на колене, отвори радиостанцията и подивял от възбуда, включи захранването.