Той тръгна накуцвайки към прозореца и погледна надолу към улицата, където малки фигури припкаха към офисите си след краткия обяд. Електоратът. Това бяха нищожества за него, унижавани всекидневно от монотонния си живот, подритвани от ипотеки и банки, тичащи на крачка пред неуспеха си. Презрението му към обикновения човек бе най-дълбоко скритата му тайна, щрих, който можеше да го смаже. И гледайки отвисоко към тях, той се почувства вбесен от факта, че бъдещето му сега бе в техните ръце. Но емоциите бързо отстъпиха място на логиката.
— Значи остава да победим Хъмфри — разкри мисълта си той.
— Хюбърт е свестен човек — каза Лоуентол. — И невероятно добър в кампанийната борба.
— Той проигра своя шанс през 68-а — каза Хочинс и гласът му отекна като плющене на камшик. За Хочинс той бе бита карта — непрокопсаник, като малките хора отдолу, мъж, който се усмихваше при загуба и плачеше пред очите на другите. „Щастливият войн“, нека върви по дяволите. Но той не каза нищо, защото усети уважението, което Лоуентол хранеше към сенатора от Минесота.
Лоуентол се приближи до него.
— Чуй ме, много неща работят в твоя полза. Ти си симпатичен, честен, имаш забележително минало. Герой от войната, оставил един крак в Корея, но завърнал се с Кръст за храброст и Пурпурно сърце. Започнал си с един нищо и никакъв бизнес и минимален банков кредит, за да ги превърнеш в национална верига. Ти си юрист, войник, бизнесмен. Със семейството ти всичко е наред. Мистър Безупречност. Всичко това е чудесно. Но то може да те изведе само до стартовата линия. Толкоз. Оттам нататък надпреварата става жестока. На мен можеш да разчиташ да доведа някои наистина стари вълци в отбора. Джоу Макгуайър, Енджи Костероне, Джон Дейвис Хармън. Щом аз съм на борда, и те ще дойдат. Можеш да ми оставиш и демографията — ще ти кажа как да спечелиш латиноамериканския вот в Лос Анжелис, чернокожите и пуерториканците в Ню Йорк, ирландците в Бостън, поляците в Чикаго. Профсъюзите, градските управи, щатските законодатели — това е в моя ресор. Но всичко това няма да струва и пукната пара, ако не успеем да сащисаме този народ с първата си поява. Тази кампания трябва да бъде открита от човек, който знае само да побеждава, и после да се води в такъв стил до самия край. За вечерта на оповестяването трябва да се наеме най-голямата зала в щата и да се напълни с деца, с местните знаменитости, с черни, червени, жълти, розови, зелени, католици, протестанти. Трябват ни оркестри, шум. Но не и бупкус. Знаеш ли какво значи това? На еврейски е. Значи празнота, нищо. Тих шум. Тръгнеш ли да се промъкваш по чехли в тази кампания, Фиц ще реши, че вече си я загубил. Гръмнеш ли шумно на старта, с мен, с Макгуайър и с останалите, старецът ще се уплаши до смърт.
Хочинс се усмихна. Обявяването щеше да бъде умопомрачаващо. Това поне той можеше да гарантира.
„Фипс плаза“ бе един от най-елегантните търговски центрове в града, само на няколко минути от офиса на Виктор Де Лароза с триетажен паркинг в сутерена на постройката. В два часа следобед този четвъртък на най-долното ниво имаше само няколко коли. Една от тях бе кафяв ролс-ройс, паркиран с лице към изхода с тихо мърморещ мотор.
Хочинс провря своя буик през рампата и паркира до ролса. Докато излизаше от колата си, задната врата на бронзовокафявата кола се отвори и Хочинс се настани удобно в просторния й интериор. Де Лароза отпиваше от чашата си еспресо, между пръстите му димеше огромна хаванска пура. Усмихна се, щом сенаторът седна до него, и натисна бутона в облегалката за ръката си. Дебел прозорец безшумно се издигна между шофьора и задната част на купето.
— Bom dia — каза Де Лароза.
Хочинс стисна топло ръката му.
— Чувствам се така, сякаш съм в ЦРУ — каза той. — Да се озъртам по паркингите, само и само да можем да поговорим. Трябваше да дойдеш в хотела, за да те запозная с Лоуентол.
— Всяко нещо с времето си — каза Де Лароза. — Все още ценя високо спокойствието си. Когато се наложи да се показвам повечко на публични места, тогава ще приключа с тези предпазни мерки. И така, кое е тъй спешно?
— Лоуентол е с нас.
— Отлично, отлично! — извика Де Лароза.
— А освен това взема на борда и Макгуайър, Кастероне и Хармън.
— О! Още по-добре. Прекрасна вест. Това май надхвърли и твоите очаквания, нали?
Хочинс присви очи и гласът му прозвуча равно и твърдо.
— Разчитах на това — каза той. — Но Лоуентол е като асо в карти от покер. Без помощ и двойка седмици могат да го победят.