— Интересна аналогия. И кои са тези седмици?
— Фицджералд и Хъмфри.
— Значи Националната комисия е направила избора си.
— Да.
— Това не е изненада за нас, нали, скъпи приятелю?
— Не. И така повече ми харесва — каза Хочинс. — След конвенцията Фицджералд ще се умилква в краката ни. Така бих искал да го видя. Искам ги всички строени в шпалир да ме цункат по задника.
Де Лароза повдигна вежди, докато слушаше как Хочинс излива злобата си.
— Уверен съм, Фицджералд си дава сметка, че подобна възможност съществува — каза той.
— Разбира се. Ще се бият с нас упорито и с всеки възможен мръсен трик. Но това не може да ни спре. Така само победата ще ни се услади повече. А, казвам ти, Виктор, аз вече я предвкусвам. Усещам я. — Очите на Хочинс блестяха с почти чувствена наслада, докато говореше.
— Спокойно, приятелю, пести си енергията. До юли има още много време.
Но въодушевлението на Хочинс не можеше да бъде охладено. Достатъчно дълго се бе прикривал пред Лоуентол, за да прикрива отново емоциите си. Сега се отпускаше, разтапяйки се сам в предчувствието си за желаната сладка победа.
— Инстинктът не ме лъже, Виктор — каза той. — Лоуентол е твърдо с нас. Въодушевен, ентусиазиран. А е и брилянтен тактик. Точно какъвто ни трябва, за да се опрем на Комисията. Сега вече можем да ги победим, зная го. Ще ги сдъвчем и ще ги изплюем тези кучи синове.
Де Лароза не сваляше поглед от сенатора и изпускаше кълбета дим от хаванската си пура. Някъде в безупречния дизайн на неговия ролс скрит вентилатор тихо изсмукваше дима от цигарата.
— Помниш ли един филм с Марлон Брандо, казваше се „Еднооките валета“?
— Защо? Какво искаш да кажеш?
— Ти ми напомняш за едноок бандит. Останалият свят вижда само половината ти лице. Виждат героя, ветеран от войната, топлия съпруг и баща, тръгнал срещу вятърните мелници в неравен бой с политическата машина. Колко души познават и другата половина, скритото лице на валето?
— Защо, какво мислиш, че ще видят там? — запита предпазливо Хочинс.
— Една баракуда. Състезател с невероятен капацитет и невероятен глад, силни нагони. И именно това ме привлече в теб, Доналд. Затова и ще победиш. Няма да е заради Лоуентол или Кастероне, или който и да е друг от екипа. Ще победиш, защото имаш здрави челюсти и хапеш директно за шията. Което ще изненада и всички останали.
Хочинс се раздвижи напрегнат на мястото си. Изведнъж се почувства неловко. Никога досега не бяха говорили толкова открито.
— С какъвто се събереш, такъв ставаш, Виктор — каза той накрая.
— О, не, аз не съм баракуда — отвърна Де Лароза. — Баракудата подбира. Тя търси жертва, за да утоли апетита си. Аз съм акула, Доналд. Аз ще схрускам всичко, което ми се изпречи на пътя.
— Прозвуча ми малко като предупреждение — каза Хочинс.
— А не е. Просто искам да си даваш сметка, че и моите апетити са големи. И че аз също хапя по гърлото.
Хочинс остана замислен за известно време, после се засмя.
— Добре!
Де Лароза се засмя с него. Изпусна нов облак дим от пурата си, после попита:
— Какви са усложненията на този етап?
Сега бе ред на Хочинс да повдигне вежди в учудване.
— Усложнения ли? Кой каза, че има някакви усложнения?
— Приятелю, усложнения винаги има.
Хочинс разтри длани, но не каза нищо.
— Бих предположил — каза тогава Де Лароза, — че става дума за пари.
— Добре четеш мисли.
— Не смятам. Просто последното нещо, което човек се сеща да обсъжда, е цената.
Сините очи на Хочинс придобиха още по-хладен блясък. Погледна към Де Лароза право в очите.
— Цената е два милиона долара.
В продължение на минута масивният мъж не каза нищо. Дръпваше дим от пурата си, задържаше го с наслада на езика си, после го изпускаше бавно, за да проследи как ще изчезне към скритите клапи на вентилатора. Накрая запита:
— Това мнението на Лоуентол ли е?
Хочинс кимна в отговор.
— Очакванията му са твърде оптимистични.
— Искаш да кажеш, че ще струва повече?
— Да, повече. Според нашия компютър цената ще е 4,6 милиона. Като, разбира се, тук не се включват всички възможни несгоди, балотажи и т.н. Добави за тях десет процента за всеки случай и се получават над пет милиона.
Хочинс прехапа устни. Погледна през прозореца на колата, оглеждайки напомнящия гробница паркинг. Някаква хонда спря наблизо и отрудена майка от предградията вдигна плачещото си дете от задната седалка и го повлече след себе си към ескалатора.
— Знам какво си мислиш — каза Де Лароза. — Как е могъл Лоуентол да направи такава голяма грешка. Прав ли съм?
— Мина ми през ума.
— Много просто. Последната кампания, в която той участваше, бе през шейсет и осма. През седемдесет и втора неговият кандидат изгуби още в първичните избори, но тогава ставаше дума за принципи. Не можем да го виним. Искам да кажа, че от последното му участие в пълна кампания от край до край вече са минали осем години. Инфлация. Новите методи. Скачащите цени на рекламите по вестници, телевизия. От много места може да дойде това разминаване. Но той не е счетоводител. Политическият му нюх е неоценим. Само той и приятелите му струват много над един милион. А вероятно и за толкова не би могъл да ги купиш, ако те самите не го искаха.