Выбрать главу

— Те поначало не се продават — каза Хочинс.

— Тук си позволявам да изкажа известно съмнение. Наивно е, но в крайна сметка е и без значение. Те са с нас и това е важното. — Той замълча, после пророни на глас: — Пет милиона долара. Много пари са.

— Да — каза Хочинс. — Имаме уверенията на няколко силни банки…

Де Лароза вдигна ръка.

— Доналд… Доналд, почакай. Казах, че това са много пари. Не съм казал, че са прекалено много. Ти си се облягал на моя финансов съвет вече колко… шестнайсет години, нали? Нима те смущава фактът, че цената ти се вдига?

— Всичко трябва да се направи много внимателно — каза Хочинс. — Знаеш правилата на играта. Ако Фицджералд надуши нещо…

— Моля те — прекъсна го Де Лароза. — Не учи ловеца как да си пълни пушката.

Хочинс спря. После потупа Де Лароза по коляното.

— Извинявай — каза той.

— Парите са мой проблем — започна Де Лароза. — Но си мисля по другия въпрос.

— Той може да почака — каза бързо Хочинс.

— Не, не смятам, че може.

— Може да почака!

— Не.

Мускулите по ъглите на челюстта на Хочинс затрепериха, после се стегнаха и се издуха. Равният, твърд тон пак се завърна в гласа му.

— Става дума за нещо лично, Виктор.

— И за нещо, което е вече опасно. Преди бе само рисковано. Разбирам. Знам какво значи да изпитваш такава нужда…

— Това е лично моя работа.

— Но никога досега не съм залагал пет милиона долара за теб, Доналд.

— Значи сега излизат на бял свят условията ти.

— Имало ли ги е изобщо досега?

— Не. Но знаех, че ще трябва да платя нещо за това. Рано или късно, нещо трябваше да се жертва. И защо да не уредим въпроса още сега?

— Ти не разбираш.

— Разбирам.

— Освен това се дразниш — каза Де Лароза.

— Дразня се, и още как. Започваш да се месиш в личния ми живот…

— Ти вече нямаш личен живот.

— Половината политици във Вашингтон имат любовници.

— Половината политици във Вашингтон не се кандидатират за президенти на САЩ.

— Господи!

— Доналд, с теб сме приятели. Все пак самият аз те запознах с тази жена. Видях, че имаш нужда. Разбрах го. Но всичко това вече трябва да спре поне до изборите.

— И ти мислиш, че тя ще чака до изборите? По дяволите, та ти я познаваш по-добре от мен, Виктор. Освен това не става ума за секс — самата й представа за мен я пленява.

— Радвам се, че си го разбрал — кимна Де Лароза.

— Би било проява на слабост от моя страна да я помоля да чака зад сцената, докато минат изборите.

— Приятелю, веднъж настанен в Овалния кабинет, ще имаш всичко, което си пожелаеш. Не една и две жени ще са на твое разположение.

Но аз имам нужда от нея сега — каза си наум Хочинс.

— Не става дума за жени — отговори той на глас. — Говоря ти за нея.

— Влюбен ли си?

— Не е изключено. Не, не вярвам. Не в този драматичен смисъл, който обикновено се влага. Но в някои отношения… по дяволите, не зная. Но не ме насилвай. Не ме насилвай.

Де Лароза се намръщи. Навлязъл бе в опасни води и си даваше добре сметка за това. А още бе рано да започне да дърпа конците. И въпреки това въпросът бе от критично значение.

— Трябва ли да смятам, че си готов да рискуваш всичко паради един мек задник? — попита той.

Хочинс изпрати към него изпепеляващ поглед. Зад почервенялото му лице гневът кипеше в очите му.

— Какво си позволяваш? — викна той.

Де Лароза поклати рязко глава и махна с ръка във въздуха.

— Извинявай — каза той бързо. — Това бе глупав въпрос. Прости ми.

И двамата стояха безмълвни. Минутите бавно се нижеха. Накрая Де Лароза каза:

— Добре, нека отложим този разговор засега. Не исках да си разменяме силни думи. Говорих като приятел на приятел. Само ми обещай, че ще си помислиш. Ще му отделиш малко време. Ще го направиш ли?

Бе раздразнен, че се налага да проявява подобно отношение към Хочинс, но усещаше как и неговото, и собственото му его дрънчат във въздуха като голи саби.

— Разбира се — каза Хочинс, — ще помисля.

Пак мълчание.

Хочинс се чувстваше като в клетка, но бушуващата ярост в гърдите му започна да се успокоява. Може би Де Лароза бе наистина прав. Но въпреки това никога не бе срещал човек като нея. Нейната сексуалност го бе дарила с нова жар и сила, с жизненост, която му бе липсвала в продължение на години. Тя не бе мотивация, тя бе горивото, което създава мотивацията. И все пак, ако тя бе цената, която трябваше да плати за да победи…