— Добре — каза той. — А сега си отивай.
— Ами мангизите, мангизите? — запита притеснен младежът, щраквайки с пръсти пред Киршман. Ниският мъж го изгледа продължително и омраза изпълни погледа му. Устните му се извиха грозно.
— Имай късмет още веднъж да ми щракнеш с пръсти й ще ги счупя един по един.
— Хей, по-леко, моля ти се — каза блондинът и отстъпи крачка назад, свивайки юмруци.
— Мангизите ти са на тоалетната масичка оттатък — каза Киршман уморено.
Младежът отиде в другата стая, изпразни съдържанието на кафявия плик и възбудено преброи банкнотите. Очите му светнаха.
— Ей, бива си те, благодаря — каза той. — Ако искаш, довечера мога пак да дойда.
— Повече не искам да ми се мяркаш пред очите — каза Киршман. — А и изобщо ако някой някога ти види лицето около тази сграда, цял живот ще съжаляваш.
Момчето го изгледа за момент и после се ухили.
— К’во ти става, кукличке, да не би да бях груб с теб?
Киршман стоеше на вратата на банята и разглеждаше младежа през дебелите стъкла на очилата си, които изкривяваха още повече и без това изпъкналите му очи. Устните му още трепереха от комбинацията на болка и екстаз.
— Ако това има някакво значение за теб, беше великолепен. Но не повтарям с никой от гостите си.
— Разбира се, скъпи. Няма проблеми. Всеки си е башка луд. — Момчето навлече коженото си яке и излезе.
Киршман с усилие се облече и също напусна апартамента, като слезе с личния си асансьор един етаж надолу до осемнайсето ниво на Мирър тауърс, където го очакваше гигантският компютър. Имаше само три входа към обширния електронен комплекс, който заемаше почти целия осемнайсети етаж. Единият бе свързан с частния асансьор от апартамента на Киршман, вторият идваше от апартамента на Де Лароза, а третият се отваряше към външния асансьор, който трябваше да бъде специално програмиран и можеше да спира само ако слизаше от горните два етажа.
Още трима души работеха в компютърния център, но нито един от тях не бе запознат със сложната плетеница от взаимосвързана информация, съхранявана там. И тримата бяха просто техници.
Часът бе малко след 2:30, когато асансьорът на Киршман се отвори и той влезе в главната кръгла зала — мозъчния център на комплекса. Млада жена с бяла униформа нанизваше една ролка с магнитна лента на един от компютрите.
— Нещо особено? — запита Киршман.
— Не бих казала — отвърна тя ведро. — Днес трябва да навършим годишния одиторски контрол. Вече изчислявам общите суми.
— Хубаво — каза Киршман и влезе в личния си кабинет. Отчетът щеше да има нужда от личната намеса на Киршман в последния стадий на изготвянето му, тъй като Де Лароза възнамеряваше да склони директорите на фирмата да вдигнат цените.
Показателен за упоритостта и финансистката дарба на Киршман бе фактът, че още като студент в университета в Пенсилвания, той се бе появил пред вратата на президента на „Тиканко“, един от най-големите конгломерати в света, за да поиска да се срещне с него. Въпреки че му бе заявено, че подобна среща е невъзможна, Киршман прекарваше ден след ден пред офиса на президента от 8:30 сутринта до пет следобед. След двайсет и шест последователни работни дни на вярна стража пред офиса той най-после изтощи запасите от търпение на президента на „Тиканко“ и бе въведен в кабинета му.
— Имате на разположение две минути — каза мъжът строго. — Ако не ви стигнат, за да ми обясните какво предлагате, значи и двамата си губим времето.
— Това мога да направя и в едно изречение — отвърна уверено Киршман. — Готов съм да ви покажа абсолютно сигурен начин, чрез който да си спестите данъци в размер на осем милиона и триста хиляди долара за тази финансова година. Готов ли сте да ме изслушате?
В действителност спестеният данък бе възлязъл на по-малко от седем милиона долара, но вече бе спечелил на Киршман — сирак от гетата на Ийст Сейнт Луис — средствата за обучение плюс щедра сума за битови разходи до края на образователната му одисея. Тя пък включваше още две години в Уортън, три години в Харвард, където получи докторска титла по бизнес финанси, и още две години в Джорджтаун, където завърши международно право. След като приключи с отличие образованието си и в трите университета, Киршман отказа на щедрото предложение на Тиканко за бъдеща съвместна работа и отиде на служба в Националната данъчна администрация, където през следващите три години създаде невъобразимо богат набор от методи за избягване на данъчните закони. Преди да навърши трийсет и три години Киршман получаваше шестцифрени заплати от работата си като консултант за няколко от корпорациите гиганти.