За Киршман светът се превърна в една огромна финансова шахматна дъска и той извличаше някаква макиавелиевска наслада от разработването на все нови и нови начини за заобикаляне на международните търговски споразумения и договори, които бяха неговите закони. През 1968 г. Киршман бе убедил един от своите клиенти, че в рамките на няколко години арабските страни ще използват своя контрол над световните нефтени запаси, за да повлияят сериозно на международните цени на петрола. Въпреки че бе евреин, Киршман бе сключил опасни и несигурни сделки е две арабски държави, които срещу оръжие и боеприпаси за своите армии щяха да снабдяват фирмите, представлявани от Киршман, с нефт на фиксирани и ниски цени в продължение на петнайсет години. Оръжията бяха транспортирани с кораби до Турция и оттам прехвърляни с конвои до Близкия изток. Нефтът бе продаван на една рафинерия в Джакарта, прехвърлян в друга рафинерия в Йокохама и препродаван като излишък на филаделфийска петролна компания. До 1975 г. компанията се бе превърнала в един от най-мощните американски петролни концерни със собствени вериги от бензиностанции от Атлантическия до Тихия океан. В същото време фирмата винаги можеше да си позволи да подбива цената на най-силния си конкурент с по два или три цента на галон.
Петролната компания бе собственост на Виктор Де Лароза. Той бе изумен от способностите на Киршман, както и от лекотата, с която се бе справил е арабския проект. След този епизод за период от около седем години Киршман се утвърди като неоспоримия финансов архитект на пусналата мощни пипала империя на Де Лароза. Той внимателно плетеше мрежата си от договори, трансфери на капитали, холдинги и корпорации фантоми по цял свят, като всичко това прикриваше собствеността върху над триста компании, контролираше цените в три основни промишлени отрасъла и плащаше заплатите на над сто хиляди души, между които и няколко държавни глави. Единствено Киршман и електронният мозък на седемнайсетия етаж се оправяха в сложната корпоративна полигамия, създадена от него, въпреки че още двама души бяха подготвяни да го заместят, ако се наложеше.
В замяна на това Де Лароза си бе гарантирал лоялността на Киршман, осигурявайки му един пашкул от битов разкош и крещяща екстравагантност, каквито Киршман никога не би могъл да си позволи самостоятелно: заплата от двеста хиляди долара годишно, акции в няколко от ключовите корпорации на империята, служебен самолет, вили в Токио, Лондон и на остров Крит. За да се задоволи ненаситният апетит на Киршман в областта на екзотичната кулинария, в най-известните ресторанти по света имаше постоянно открити сметки на негово разположение, както и собствен френски готвач, който импровизираше в кухнята на Киршман върху любимите му пикантерии, когато финансистът не пътуваше по света. Разбира се, имаше и премии; измежду тях една изумителна порнографска колекция, включваща пет безценни тома от библиотеката на крал Фарук, задигнати от същия крадец, който по-рано бе отмъкнал Пикасо от Музея на модерното изкуство в Париж; към премиите се числяха и един Рембранд от Националната галерия във Вашингтон, както и три платна на Ван Гог от частната колекция на гръцки корабен магнат.
Най-после, за да застрахова Киршман от евентуална скандална непредпазливост, Тод Донегън, киноактьор с многообещаваща кариера, опропастена от сексуалните му отклонения, бе нает за да кръстосва гей сборищата в района и да носи на финансовия гений млади агънца за сексуалната му кланица, като понякога самият той извършваше желаните услуги, макар че тайно презираше непривлекателния Киршман.
Защитната черупка, осигурена от Де Лароза, си бе свършила работата. Киршман се бе превърнал в патологично затворен човек, когото нормалните социални контакти хвърляха в ужас. Нямаше близки приятели и изглеждаше неудържимо привличан от всичко грозно в живота. Нуждата да напуска пашкула си от време на време той задоволяваше, като играеше всякакви измислени роли. Създаваше връзки със странни лица, експлоатирайки ги изтънко, за да поддържа представата си за превъзходство, прикриваща разстроената му и объркана същност. Един от тези хора бе ветеринарен лекар-алкохолик, който работеше само с благотворителни цели. Киршман го посещаваше често в дните, определени за унищожаване на бездомни градски животни. Финансистът често получаваше оргазъм, наблюдавайки предсмъртните гърчове на уличните котета и палета. Друг подобен негов познат бе детектив от полицията, пораженец по душа, пред когото Киршман се представяше за кореспондент на няколко международни агенции, за да може да го придружава дегизиран, да го води на обяд и да слуша натуралистичните подробности на неговите разкази за някой особено потресаващ случай в полицията.