Щрак.
ТИФАНИ: Ало?
НИЙЛ: Как е положението?
ТИФАНИ: Не питай. Не съм на себе си. Този екземпляр снощи е направо за зоологическата градина.
НИЙЛ: Хм, е, парите му са толкова зелени, колкото и всички останали. Познай кой чака на телефона?
ТИФ АНИ: Нийл, капнала съм. Не ми е до гатанки.
НИЙЛ: Фреди.
ТИФАНИ: Фреди Кукуто?
НИЙЛ: Същият.
ТИФАНИ: Не ми говори. И какво иска?
НИЙЛ: Какво, по дяволите, си мислиш, че може да иска?
ТИФАНИ: О, само не сега. Просто няма да мога. Точно с него. Даже не съм се изкъпала…
НИЙЛ: Хей, знаеш каква е играта. Поиска ли, дава му се, а сега иска. Веднага.
ТИФАНИ: Трябва първо да дойда малко на себе си. Кажи му… Кажи му да се обади след двайсет минути.
НИЙЛ: Веднага! След двайсет минути ще е изпуснал гумите и ще си е спестил парите.
ТИФАНИ: Господи, Нийл…
НИЙЛ: Казах, сега, бебчо. Веднага. Приготви се и да започваме.
ТИФАНИ: Добре. Дай ми пет минути. Задръж го за пет минути.
НИЙЛ: Давам ти три.
Щрак.
ЛИВИНГСТЪН: Лента PC–2, същите обекти, 13:13 ч.
Щрак.
ТИФАНИ: Ало.
НИЙЛ: Готова ли си?
ТИФАНИ: Надявам се. Но да знаеш, че далеч няма да е някой от шедьоврите ми.
НИЙЛ: На мен ми трябват мангизи, а не Оскари. Включвам те.
Щрак.
ФРЕДИ: Ааа-а-ло?
ТИФАНИ: (много тихо) Здравей, Фреди.
ФРЕДИ: Здрасти, ъ… к-к-как си?
ТИФАНИ: Бива, а ти?
ФРЕДИ: Добре съм.
ТИФАНИ: Фреди, познай кой е тук при мен сега?
ФРЕДИ: (възбудено) Н-н-не знам. П-п-предавам се.
ТИФАНИ: Моята приятелка, Фреди, фотомоделът.
ФРЕДИ: П-п-пак, онази с-с-ссс…
ТИФАНИ: Червенокосата, Фреди, с големите цици.
ФРЕДИ: Дааа.
ТИФАНИ: Сега се готви за снимки в Пентхауз.
ФРЕДИ: П-П-Пентхауз?
ТИФАНИ: Днес направо е подивяла. Облякла се е в сребърно, бляскаво трико от ламе.
ФРЕДИ: С-с-със ц-ц-ципове ли?
ТИФАНИ: От горе до долу. Чуй ме сега, Фреди, отпусни се. Легни си, отпусни се и само ме слушай. Нали, скъпи? Пуснал ли си си някаква музика?
ФРЕДИ: Б-Б-Берлиоз.
ТИФАНИ: Идеално.
ФРЕДИ: С-с-сваля ли вече ц-ц-циповете?
ТИФАНИ: Не бързай толкова, мили.
Този цип е по дължината на цялото трико.
И сега…
тя започва да го сваля…
да…
съвсем бавно,
надолу…
надолу…
Той се отваря, Фреди.
Вече дори виждам…
Ах, ммм, май виждам крайчеца на…
зрънцата й.
Трикото бавно се отваря надолу.
И то се откопчава на дъното, нали знаеш,
Фреди?
Като се отвори изцяло, ще видиш всичко.
ФРЕДИ: К-к-какво още?
ТИФАНИ: Знаеш ли как съм облечена, Фреди?
Тя ми го донесе. Комбинезон. От черна
много тънка коприна
с дантели по края
точно по средата на циците
и на дупето ми, също. Точно край космите ми.
А, знаеш ли какво имам отдолу, Фреди?
ФРЕДИ: К-к-какво?
ТИФАНИ: Бели жартиери и бели чорапи.
Бели като сняг.
А на нея, ципът й пада надолу вече е под корема й…
започва да се вижда…
започва да се вижда върха на космите й,
яркочервени,
подават се къдрави над ципа…
ФРЕДИ: К-к-кап-к-к-капачките, д-д-да не забравиш…
ТИФАНИ: Почакай само да ти разкажа.
Тя държи в ръка един малък спрей знаеш, с двете тръбички за всяка ноздра.
Сега сваля капачките
оголва тръбичките…
и… тя…
ги размахва бавно…
точно под носа ми.
Ооох, ох, Божичко, Фреди…
Треперя…
Цялата съм настръхнала… и твърда…
зрънцата ми се като камъчета, Фреди…
твърди като теб.
А путето ми
имам чувството, че…
ФРЕДИ: К-к-кажи п-п-путка. Х-х-харесва ми к-к-като…
ТИФАНИ: Ох, путката ми
изгаря.
Тупти.
Имам чувството, че цяла се треса.
А… вътре вибрирам
и съм мокра като от баня.
Вече можем, и
тя включва фотоапарата,
идва и ме възсяда.
Чуваш ли, чуваш ли фотоапарата, Фреди?
Щракане на фотоапарат.
ФРЕДИ: Д-да… чувам го…
ТИФАНИ: Тя разтваря краката ми. После
коленичи между тях…
навежда се.
Коляното й е съвсем близко…
Чувствам горещината на тялото й. Само…
само малко да сляза надолу…
само колкото
да се допрем…
Но тя се отдръпва,
коляното й се отдалечава.
Не мога повече…
О, Фреди, тя свлича една от презрамките
на…
на…
ох, ох… на комбинезона ми, Фреди
погалва с дантелата…
зрънцата ми.
Напред-назад.
Господи, колко са твърди.
И долу… все едно…
все едно имам вулкан между краката си…