— Как се добрахте до това момиче? — попита накрая Шарки.
— Ако щеш вярвай, но наш човек пропя — усмихна се Ливингстън.
— Някой от кукувците ли?
Фриско поклати глава:
— Де да беше така? Кой от тези нещастници ще каже някога нещо, та да си сложи таралеж в гащите за цял живот после? Къде ти. Една стара наша позната, Мейбъл, Чудовището й викаме. Кръстосва улиците вече над десет години. Една кола чепици е изтрила, сигурно няма улична лампа, под която да не е заставала. През ноември имаше някакъв религиозен конгрес в града. Същата събота, помня, близо хиляда исусовци хукнаха из града да крещят и вият като същински мечки гризли, но с топки, стегнати като в менгемета. Някъде към седем часа вечерта този проклет номератор светва, телефоните задимяват, сякаш не е ноември, а ще кажеш — Четвърти юли, Прилепа звъни, после шефът, а накрая и комисарят. Мисля си, де що има курва по „Пийчтрий“ тази вечер трябва да беше излязла на лов. Преброихме трийсет и две между двете пресечки на Рийгъл и Мирър Тауърс. Така че отиваме, окошарваме близо двайсетина от тях и старата Мейбъл се оказва между тях. Обикновено тя е тихичка като агънце. А и как иначе, като е била в кафеза вече толкова често, че всичко що изкарва, няма да й стигне само за тротоарното право. Но тази нощ, мамка му, някакъв проклет маниак се бе развихрил заедно с исусовците. И Папа я прибира в задната стая, разхожда я малко по конспекта и се оказва, че и на нея от нещо й е дошло до гуша. Започва да говори, че пак сме тръгнали да си го изкарваме на евтините момичета, а се правим на глухи, като стане дума за големите бройки. За известно време Папа нищо повече не може да измъкне от нея, докато не й предлага накрая да си хваща пътя при положение, че ни пусне нещо, за което да се закачим, и тя тогава снася име и адрес. Хоп, ето я и Тифани.
— За последните три седмици трябва да сме събрали — колко, Арч? — деветдесет и един разговора на лента, осемдесет процента бизнес от този род. Само с четири упражнения на седмица, по пет-шест стотачки на клиент, това прани поне сто бона годишно. Данъци — нула. Все още, все още, само нарушение на обществения ред и данъчните закони, но доста голямо нарушение, ей Богу. Казахме си, заслужава си да продължим. Докато преди три дни тя взе, че ни изненада с този откъс, който сега ще ти пусна. Сега мече работата става дебела, защото започва да мирише на изнудване. И то голямо. А това вече минава към углавните — усмихна се Фриско и облиза устни.
— На всичкото отгоре — каза Ливингстън — от тестето изскочи и джокер.
— Почакай, докато стигнем до него — каза Фриско.
— Националната данъчна администрация не би ли заподскачала от радост, ако научи за тази работа? — запита Шарки.
— Сигурно — намуси се Ливингстън. — Преди да забатачи всичко, както обикновено.
— Всички онези задници там се интересуват само от своето парче от баницата — каза Фриско. — Не дават пет пари за никого и за нищо извън собствения си заден двор, който и без това прелива от лайна. От тях помощ, колкото от счупен крак — скорост.
— В такъв случай, ако натиснем Тифани, ще стигнем до Нийл. Той знае какво става — каза Шарки.
— Много бързаш, повярвай ми — отвърна Фриско. — А първо чуй и този откъс. Нещо дебело се пече тук. Намесим ли се сега, сигурно ще оцапаме всичко и цялата машина — пиши я на боклука. Само подай едно ухо.
Той включи магнитофона.
ЛИВИНГСТЪН: Слушате лента РС–74, запис на телефонен разговор на обекта Тифани Парис, апартамент 4-А, „Кортярд“ ул. „Пийчтрий“ 3381; Нортуест, 15 декември 1975 г., в 15:32 с търсещ абонат, мъж, наричан Нийл; самоличност, неустановена.
Щрак.
ТИФАНИ: Ало?
НИЙЛ: Аз съм.
ТИФАНИ: Слава Богу. Уплаших се, че може да е…
НИЙЛ: Хайде, успокой се. Успокой се.
ТИФАНИ: Как ще се успокоя? Че той дойде направо тук. Нито позвъни, нито нищо, просто изникна на вратата. Можеше да свари кого ли не тук. Майка ми…
НИЙЛ: Казах ти да се успокоиш. Положението е под контрол. Повече няма да ти се случи.
ТИФАНИ: То и преди не бе ми се случвало. Беше като… този ужасен, дребен мъж ме е следил…
НИЙЛ: Точка, Тиф. Забрави го.
Фриско спря лентата за момент.
— За този откъс дотук, смятаме, че някой от клиентите е решил да прескочи Нийл и да действа на своя глава. И тя е умряла от страх, както виждаш.
— А какво беше това, че някой я е следил? Някой от твоите хора ли е бил? — попита Шарки.
— Не. Това още не сме си го обяснили. Но нека да продължаваме. Оттук нататък става интересно.
Фриско пак пусна магнитофона.
НИЙЛ: Чуй ме сега. Говорих с него, лице в лице, добре го насолих. Повече няма да се повтори. Повярвай ми.