ТИФАНИ: Страшно се уплаших. Този, който ме следеше, мъжът с коженото яке, знам, че беше ченге…
НИЙЛ: Не, не е бил ченге. Бил е някакъв сополивец, дето търси откъде да измъкне някой долар. Освен това той просто изчезна, ей така, няма го. Разбираш ли? Кога за последен път го видя?
ТИФАНИ: Той е следил и Домино, Нийл. Тя ми каза…
НИЙЛ: По дяволите!
ТИФАНИ: Все си мисля, че Норман го е пратил. Беше толкова разгневен и така ни заплашваше.
НИЙЛ: Норман не го е изпращал. А Домино вече не си спомня нищо. Норман си е пак в Тексас и си играе там с нефтените си кладенци. Забрави го. И този път ти го казвам сериозно.
— Слушай сега — каза Фриско. — Слушай внимателно.
ТИФАНИ: Той ми каза, че ще ми разкраси лицето. Иди че забравяй подобни приказки.
НИЙЛ: Тифани, този кучи син е бил просто психо. От онези, дето се правят на големи мъжаги и само шум вдигат. Знаеш ги, въобразяват си, че имат ташаци, колкото футболни топки. А Норман пък точно с един ритник в задника си кихна петдесетте бона и подви опашка като бито псе. А онзи, другият, виж, той сигурно просто е искал да докопа нещо безплатно, кой знае?
ТИФАНИ: Домино мисли, че той и нея я е следил.
НИЙЛ: Домино вече дори не си спомня, по дяволите! Тя е печена, а ти… Господи! Това стана още през октомври. Цял живот ли ще се притесняваш?
— Коя е Домино? — запита Шарки.
— Тя е джокерът, за който Ливингстън спомена — каза Фриско. — През цялото време си мислехме, че само Нийл и Тифани са в комбина. Сега се оказва, че има и втора кобила и обора. Слушай…
ТИФАНИ: Както и да е, аз смятам, че е още рано да започваме пак.
НИЙЛ: Това остави на мен да решавам.
ТИФАНИ: Не може ли Домино сама да вземе тази заявка?
НИЙЛ: Ти Домино я остави на мира. Какво правим ние с Домино не е твоя работа. Тя някога да ти е проглушавала ушите за това, което сама върши? Не, нали?
ТИФАНИ: Защо все така става, че на мен оставяте мръсната работа?
НИЙЛ: (пауза) Я ми кажи откога двайсет и пет бона станаха мръсна работа, а? А ти паднаха в джоба. И сега съм намерил нещо още по-тлъсто, Тиф, може да стигне до сто бона. Не ми казвай, че искаш да се откажеш от своята половина от цели сто бона.
Мълчание.
НИЙЛ: И така, готова ли си за довечера? Не искам да се цупиш на Домино, разбираш ли? Тези двамата довечера, те струват цяло състояние. Търговци на диаманти от Амстердам. Хвърлят хиляда и петстотин само за вечерята. Не искам да ме разочароваш. Те може и да се върнат и тогава ще паднат още по-добри пари.
ТИФАНИ: Ще се оправя.
НИЙЛ: Така те искам. Ще те вземат около осем и половина с лимузина. Приятно прекарване.
ТИФАНИ: Благодаря.
НИЙЛ: Ще ти се обадя по-късно.
Фриско изключи магнитофона.
— И така — започна той, — доколкото схващаме, този Нийл и Тифани са накиснали някакъв петролен милионер от Тексас, на име Норман, за петдесет бона. Имали са снимки, и кой знае какво още. Но са му измъкнали мангизите и сега, изглежда, се готвят за втори рунд, само че този път искат да приберат сто бона. Жива лакомия, ако питат мен.
— Имаш ли някаква представа кой може да е този баровец? — попита Шарки.
— Вятър и мъгла. Но който и да е, най-добре е, струва ми се, да изчакаме да започнат и да ги спипаме по средата, така че, ако сме късметлии, да хванем цялата група.
— Коя е Домино? — запита Шарки.
— Нова звезда на хоризонта. През цялото време си мислехме, че системата е само двойна, а сега като гръм от ясно небе изниква и трети човек в играта.
— Мислиш, че и тя е в същия бизнес, така ли? — попита Шарки.
— Защо не? Това, изглежда, е шлагерът на деня.
— Да тръгнем тогава и след нея — каза Шарки. — Имаме ли някаква следа?
— Да. Ливингстън и Папа им бяха опашка същата онази вечер с холандците — каза Фриско. — После проследиха Домино до дома й.
— Де да можехме и ние да си живеем така — измърмори Ливингстън. — Взе ги един кадилак, колкото Боинг 747. Вечеря в „Колибата на Николай“, после танци в „Краз“. Само сметката им оттам трябва да е била над петстотин долара.
Шарки свирна с уста.
— Май сме си сбъркали професиите — каза той и се ухили. Интересно, какво ли ще ми направи за десет долара?
— Хе — каза Папа. За десет долара няма даже да ти се усмихне.
— С твоята заплата не можеш да си позволиш дори да я помиришеш добави Фриско.
— Кой знае, може да работи и на изплащане, долар на място и по един на седмица, с вноски до пенсия — пошегува се Шарки.
— Добре — каза Фриско. — Съгласен съм, че трябва да тръгнем и след тази Домино. Алвърс вече си даде съгласието. Едва му бях пуснал тази лента с Тифани и Фреди Кукуто и вече бе готов да ми разреши да й подслушвам и църковната изповед.