От Гризача нямаше и следа. Останал бе под колата, с яке прищипано в трансмисията, и бе излетял като ракета върху дъската си за пране под корема на автомобила. Когато най-после успя да откъсне якето си от трансмисията, дъската изхвърча изпод колата, пръскайки фонтан искри от измъчените колелца на ролковите кънки. Дъската се сурна с писък по улицата, удари се в бордюра и се разхвърча на трески, докато Гризача, след кратък полет през глава, се приземи в близкия малък рибарник.
Шарки изтича до него. Замаяният, мокър до кости Гризач се изправи с мъка на крака в езерцето. В същия миг с изтерзан писък трансмисията падна от корвета. Двамата изтичаха до пикапа и бързо изчезнаха, подгонени от собственика на колата, който със сълзи в очите размахваше диво ръце след тях.
— За нищо на света не бих се возил пак на дъска за пране — каза Гризача.
— Така е.
— Освен това, жал ми е за човека.
— И на мен.
— Трябва да има по-лесни начини за правене на пари.
— Трябва.
Така зарязаха този бизнес.
А сега как съм можел да съм толкова гъст с Гризача? — помисли си Шарки. Корените и на двамата им бяха дълбоко зазидани в основите. Бяха израснали заедно, разкървявали си бяха един на друг носовете, после бяха си поднасяли неловки извинения, заедно изгубиха девствеността си и заедно станаха ченгета. Корените им бяха по-дълбоки от кръвното родство или семейството.
— Ще ви кажа — промърмори Шарки. — С него сме повече от братя още откак се помним. И хич не ми пука дали е в Организираната престъпност, ФБР, ЦРУ или който ще да е шибан отдел.
Ливингстън продължи да пуфка от пурата си. Папа се изкашля, но не каза нищо. Накрая Ливингстън кимна.
— Е, не си кой знае колко подробен, но това, което казваш, е ясно като бял ден.
След минута Папа попита:
— И откъде е взел този идиотски прякор?
— На еврейски това се казва „нош“ — вечно да гризеш нещо. И той не спира. Яде по всяко време, макар и по малко. Но освен това е поправял водопроводи, бил е дърводелец, правил е радиоапарати, поправял е камери. Няма да е лъжа, ако кажа, че той може да върши всичко. И заедно с това вероятно е най-добрия жичкаджия в тази половина на земното кълбо.
Между две дръпвания от пурата си Ливингстън запита:
— Ходи ли по вода?
— Сигурно — засмя се Шарки. — Поне един от прадедите му го е правил.
— Е, аз само се зачудих. Зачудих се как така е успял да се върже с такъв откровен мръсник като Д’Агастино.
— Както казах, той е най-добрият жичкаджия в страната. Може би Д’Агастино просто се нуждае от него.
— Ако ще и изворната вода да може да подслуша, за да е тук, значи трябва да е бял, християнин, над метър и осемдесет и пет, в костюм на тънко райе и да прилича на борсов агент.
Шарки посочи към вратата на сградата:
— Това да ти прилича на борсов агент? — запита той.
Лари Ейбръмс, Гризача, излезе от постройката. Бе нисък, набит мъж, малко над метър и шейсет висок и почти толкова широк, с изтрити джинси, синя работна риза, велурено яке и с черна чанта за инструменти, голяма почти колкото него самия. Гъстата му черна коса бе по-дълга от позволената по устав; носеше очила с дебели лещи, а меките му кожени ботуши бяха колкото грозни, толкова и кални.
Ливингстън бе поразен:
— И той е в Организираната престъпност?
— Господи — каза Папа. — Да не повярваш.
Ливингстън наблюдаваше ниския мъж, който се приближаваше към колата.
— Изумително — каза той. — Всичко на света, което този шибан Д’Агастино мрази. Той е евреин, ръстът му е прекалено нисък, косата му — прекалено дълга, теглото — наднормено, обувките му са мръсни, усмихва се, облечен е като общ работник и въобще прилича на човек.
Гризача се облегна на вратата на колата.
— Как е, Шарк?
— Някакви проблеми с Д’Агастино?
— Нямам. Казах му, че трябва да прескоча да помогна за нещо на ФБР. Това е вълшебната дума в крепостта тука. Кажеш ли ФБР и всеки е готов да се подмокри.
— Скачай.
Гризача пропълзя на задната седалка и Шарки го запозна с останалите.
— Накъде сме тръгнали? — попита Гризача.
— Там, където зеленият цвят е на почит. Ланкастър Тауърс.
Гризача подсвирна през зъби.
— И кого сме подгонили?
— Една много хубава дама — каза Ливингстън.
— Ех — каза Гризача, — не обичам да накисвам хубави дами.