— И как остана в „Организираната“? — попита Папа.
— Уайър разказа на Д’Агастино и той ме взе като волнонаемен. Дадоха ми една лаборатория в мазето. Нито аз го виждам, нито той мен. Така и двамата сме доволни от сделката.
Шарки зави по „Линдбърг Драйв“ и се насочи към улица „Пийчтрий“. Двете високи бели сгради изскочиха изпод дъжда, сякаш бяха остъклени паметни плочи.
— Колко време ще ни трябва? — запита Шарки Гризача.
— Не много. Измиваме набързо апартамента, ако някой ни е изпреварил, решаваме къде да бъдат ушите и ги слагаме. Ще искам първо да видя покрива и евентуално да направим един прослушвателен пост там. Петнайсет, най-много двайсет минути и сме готови.
— Имаш ги — каза Шарки.
— Папа и аз я познаваме — каза Ливингстън. — Какво ще кажете, ако остана в колата, за да я засека, ако дойде. Папа може да е готов в асансьора и да я забави, ако се наложи.
— Става — каза Шарки.
Паркираха колата. Шарки, Папа и Гризача влязоха в сградата. Мъжът от охраната, висок, побелял, с бръчки по лицето и тяло, изгубено в прекалено голямата униформа, седеше в малката си стъклена стаичка и четеше списание. Гризача остави служебната карта пред прозорчето на гишето.
— Казвам се Фрийдмън, от техническата поддръжка на общината. Ще правим стрес тест на асансьорите ви — каза той. — Два-три дни работа, не повече.
Мъжът от охраната погледна към картата и посегна към телефона.
— Момент, да проверя в централния офис — каза той.
— Не получихте ли писмото? — каза бързо Гризача.
— Не съм получавал никакво писмо отвърна мъжът, псе още с ръка на слушалката.
— Е, в централния офис го бяха получили. Вече бяхме при тях.
— Дяволите ги взели промърмори възрастният човек. — Седя тук по цял ден и никой дума не ти казва.
— Както навсякъде. Ние сме вечно последната дупка на кавала.
Мъжът от охраната се отпусна. Намерил бе симпатия в недоволството си от това, че е пренебрегнат.
— Така си е. На работници като нас винаги последни се обаждат. Аз поне след шест месеца излизам в пенсия. Оттам нататък да правят каквото искат, хич не ме интересува. Някаква помощ ще ви трябва ли?
— Вратата към покрива отворена ли е?
— Да.
— Тогава започваме. А, да, Джонсън ще остане тук при асансьорите. Ако се наложи да ги спрем за минута-две, той ще успокоява хората.
— Няма да е зле. И без това достатъчно протестират. Хората просто не могат, без да се оплакват от нещо.
— Задръжте картата, така че нощната смяна да знае, че сме тук. Не щем някой да ни вдигне мерника — смигна Гризача към пистолета на охраната.
— Пистолетите ни и без това не са заредени.
Качиха се на асансьора.
— Още един човек, който цял живот недоволства — каза Папа. После погледна към Гризача. — А от теб е можело да излезе доста добър актьор.
— Той си е доста добър актьор — каза Шарки.
Слязоха на дванайсетия етаж.
— Поддържай връзката — каза Папа, докато вратите на асансьора се затваряха тихо. Шарки и Гризача се качиха на покрива и го огледаха през силния, студен дъжд.
— Ето там — каза Гризача, — в бетонния куб.
Те изтичаха в дъжда до малката стая по средата на покрива и влязоха вътре. Помещението бе малко, чисто и сравнително топло. Неонови лампи мигаха на тавана, хвърляйки несигурната си светлина върху подредените един до друг мотори. На стената с лице към двигателите имаше панел с контролни уреди.
— Идеално — каза Гризача.
— Какво ще правим тук? — попита Шарки.
— Тук ще ни е прослушвателният пост. Обектът е само на два етажа йод нас, така че ще можем да използваме FM-микрофони — каза той. После отвори куфара си и извади от там нещо, не по-голямо от копче, привързано с единична жица към квадратна кутийка с размер на запалка. От задната страна на копчето излизаше малка игла.
— Това е микрофонът — каза Гризача, — а в кутийката е усилвателят с предавателя. Настройваме усилвателя на определена честота и тя се улавя от този миниатюрен тунер. — Радиоприемникът се побираше в половината от дланта му. — После свързвам този касетофон с тунера. Включва се на запис само при говор, уловен от микрофона. — Касетофончето също бе миниатюрно. — Сам си го направих — каза Гризача. — Съвсем проста схема. Само една верига.
— Човек може да събере целия пост в джоба си — каза Шарки възхитен.
— Всеки микрофон си има отделен тунер и магнитофон. Ако тя влиза от една стая в друга, едната касета спира, а другата се включва. Ще сложим по един микрофон във всяка стая. — Гризача посочи към един бутон на касетофона. — Това е за прослушване на течащия запис. Ще оставя и едни слушалки тук, по удобно е за слушане.