Выбрать главу

— Невероятно — каза Шарки. — Може ли да лови нещо друго?

— Да, стерео, радио, всичко. Но не и шума от ходенето или други такива. Но не се тревожи. После ще го минем през филтър и ще изчистим шума от фона. Настройваме един филтър само на честотата на човешкия говор, после…

— Гриз?

— Какво?

— Това е извън мойта специалност.

— Прав си.

Гризача извади три тунера и три магнитофона и ги подреди в единия ъгъл на стаята зад двигателите.

— Още нещо — каза той на Шарки. — Взел съм и десетина касети, всяка със свой номер, за да не изтриете някой запис. Всяка касета е по деветдесет минути на страна. На всяка лента има сигнал, който се чува трийсет секунди, преди да свърши.

— Ясно.

— Добре, сега да слезем долу и да видим какво става там.

Шарки извади един уоки-токи предавател от калъфа на колана си и каза в микрофона:

— Тук Зебра едно, слизаме от покрива.

Апартамент 10-А бе точно до асансьорите. Шарки натисна звънеца. Никакъв отговор. Позвъни отново и те зачакаха. Пак нищо. Тогава почука силно на вратата.

— Добре — каза Гризача. — Да влизаме.

Той извади от куфара си кутия, в която имаше комплект неръждаеми игли, дълги от два до петнайсет сантиметра. Разгледа внимателно ключалката, избра една от иглите и лесно я провря в отвора, като при това леко я въртеше. За момент иглата спря, Гризача я завъртя на четвърт оборот, после продължи напред и пак спря. Още едно завъртане и резето прещрака. Той се усмихна, изправи се и отвори вратата.

Те влязоха бързо и тихо, затвориха вратата и зачакаха с наострени уши. Никакъв звук.

— Добре — каза Шарки. — Провери я.

Обходиха бързо апартамента, надниквайки във всяка стая. Бе празен. Върнаха се в малкото антре и заедно разгледаха разположението. Дневната бе право срещу тях. От двете й страни имаше по една спалня с баня. Трапезарията бе точно вляво от тях, близо до кухнята. Между дневната и по-голямата спалня отдясно имаше балкон.

Шарки сви език и тихо подсвирна през зъби.

— Едно нещо не може да й се отрече — каза той. — От класа е.

Мебелите в дневната бяха в бежово и слонова кост на фона на бледолилавите стени. Голям бежов диван „Олимпус“ посрещаше гостите от вратата. На няколко крачки от него бяха френските прозорци, които водеха към балкона и заемаха половината от външната стена на стаята. От двете страни на дивана имаше по две масивни кресла „Савой“, а между тях — по една антична бяла кафява масичка. Килимът от лама пред тях бе сив. Из цялата стая имаше растения — край френските прозорци, по ъглите на пода, висящи от тавана, висока фина папрат, бегонии, кученца, кактуси. Стереоуредбата бе поставена в нисък шкаф до стената, а колоните бяха високо до тавана.

Трапезарията бе с огледални стени, копринени столове и голяма маса от матово стъкло и хром.

— По дяволите, само мебелите тук струват повече от цялата ми къща каза Гризача.

— Ти вземи по-малката, аз — по-голямата спалия — каза Шарки. Нямаме много време.

Леглото бе огромно и покрито с одеяло от лама. Стената зад него и таванът бяха в огледала. Останалите мебели бяха от бял плетен камъшит с бледозелени възглавници. Огромна ела изпълваше единия край на стаята, а в отсрещния ъгъл няколко големи саксии висяха от тавана. Шарки провери чекмеджетата в нощните масички. В едното имаше малко шишенце с хапчета, кутия с бял прах, сребърна табакера и три различни по големина вибратора, единият бе с формата на яйце. Шарки вкуси от белия прах, отвори табакерата, помириса цигарите вътре, после провери хапчетата.

— Хей, Шарк, ела насам — извика Гризача от другата стая.

Той постави хапчетата обратно в чекмеджето и го затвори. В другата стая имаше легло за масажи с четири наредени една до друга лампи над него. Двата прозореца бяха от матово стъкло. Две вълнисти папагалчета чуруликаха и се целуваха в голямата клетка от папрат, висяща между кошниците с растения, които първи привличаха вниманието в стаята. До леглото за масажи имаше малка масичка с мраморен плот, отрупана с масла и кремове. В единия край на стаята имаше поне дузина разноцветни възглавници с всякакъв размер, облегнати на стената и разхвърляни по пода. Срещу другата стена бълбукаше огромен стъклен аквариум, от който се блещеха тропически риби с изпъкнали напред очи. Рибите ги разгледаха за момент, после изчезнаха бързо между танцуващите водорасли.

— Уолт Дисни Парк, Музеят на световния океан, та чак и тропическата джунгла изглежда са се настанили тук — каза Гризача възхитен. — Ако пусна децата в тази къща, после с часове няма да мога да ги извадя.

— В тоалетното шкафче оттатък има първокласна колумбийска трева, хашиш и малко кокаин, който на улицата сигурно струваше цяло състояние.