По дяволите, тя сигурно има покупки за петдесет, долара.
Гледаше как старицата бавно вади пакетите на тезгяха. Щеше да мине цяла вечност, докато плати. Шарки чакаше. По едно време той небрежно се обърна настрани и погледна назад през рамо.
Домино стоеше точно зад него, на не повече от метър.
По дяволите!
Тя му се усмихна, сините й очи се подвиха в ъгълчетата. Носът му е счупен. Колко интересно.
— Ние май се преследваме — каза тя приятно.
Направи нещо, глупако, престани само да я зяпаш.
Той се усмихна в отговор.
— Наистина — каза той.
— Наоколо ли живеете?
— Не — каза и в същия миг осъзна, че това е тъп отговор, и добави, — просто обичам да пазарувам от тук.
— И аз. Това е любимият ми магазин. — Иска ми се да се протегна и просто да го докосна, там между очите. — Дълго ли още ще работите в блока?
— Ами, хм, да, още два-три дни. — Браво, Шарки. Защо не вземеш да й дадеш сметките си? Покажи й значката си. Извади пищова и го завърти на показалец, напомни й малко за Джон Уейн. Зарежи този разговор. Внимателно. Иначе всичко ще издрънкаш. От началото до края.
Интересен мъж, помисли си тя. Стегнат, слаб, почти изпит. С бледозелени очи, много топли. И с това сплескано място на носа си. Ако не беше то, щеше да е направо красавец.
Той бе вперил поглед в количката й.
— Супа от перки на акула? — каза той изненадан.
— Опитвали ли сте? — Добре, че не е красив. Божичко, какво правиш? Оправдаваш се със счупения му нос ли?
— Честно казано — каза той, — дори не бях чувал за супа от перки на акула.
Очите му зашариха по нея. Носеше семпла фланелка с надпис „сладолед“ в увиснали, сякаш разтапящи се букви; тесни италиански джинси прегръщаха плътно таза й, връхната й дреха бе кожено яке, което, ако можеше да се съди по вида му, сигурно струваше колкото годишната заплата на Шарки. Нямаше никакво съмнение — тя бе нещо изключително.
— Голям деликатес е — каза тя. — Мистър Маунд по…
Тя спря, разбрала, че той не я чува, а само я гледа, изгубен някъде в погледа си над нея. И това й хареса. Бе открито и честно, и приятно и тя пак го обгърна с очи, възхищавайки се на начина, по който се държи — изправен, отпуснат като атлет.
Тя вдигна поглед към очите му и секунда по-късно той разбра, че е хванат.
Господи, той се изчервява! Не съм виждала някой да го прави, откакто завърших колежа. Тя се вгледа дълбоко в очите му. Старицата на касата бе почти привършила. Направи нещо. След минута-две, няма да е тук.
— Мисля, че трябва да я опитате — каза тя.
— Да опитам… какво?
— Супата от акула.
Тя те сваля, Шарки.
— Е, да, ъъ… все някой ден…
— Искам да кажа днес.
— Днес.
— Аха, днес. Към шест часа.
— Шест часа днес?
— Ще я правя за един приятел. До към шест ще е готова.
Тя впи сините си очи в него, а той продължаваше да я гледа втренчено.
— Апартамент 10-А.
— 10-А.
— 10-А в шест часа.
— Ясно. 10-А в шест часа.
Да става каквото ще!
Тя се усмихна:
— Прекрасно.
Той седна на ръба на леглото, хапна малко грозде и се опита да чете, но погледът му все клонеше към касетофона. Най-после оттам се чу щракване и той наложи слушалките на главата си. Натисна бутона за прослушване, чу как тя затваря вратата, проследи стъпките й до кухнята, шумоленето от кесиите, отварянето и затварянето на хладилника, тракането на съдове, чу я как си пее нещо, като допълва забравения текст с тананикане.
Тя отиде в дневната и той чу как прехвърля грамофонните плочи. Сложи една на грамофона и мекият звук на китара разсея празната тишина в стаята. Секунда по-късно лиричният глас на Джони Мичъл запя „Къщата на Хари“.
Песента върна Шарки в спомена за една гимназиална екскурзия и едно момиче в светложълт бански костюм, който едва прикриваше набъбналите му гърди и това момиче… как се казваше? Мери Лу? Мери Джейн? Колко внезапно бе пораснала тази Мери някоя си тогава.
Той чу как във ваната плисва вода и забрави за жълтия бански и Мери. Сега виждаше как Домино съблича фланелката с разтапящия се сладолед, представи си как свлича тесните италиански джинси и я видя гола пред себе си, преди да затвори очи.
Тя изля шампоан във ваната, обърна се, огледа се в цял ръст в огледалото и докато си пееше заедно с Джони Мичъл, бавно съблече фланелката, като я остави сама да падне от раменете й. Обърна се настрани, разглеждайки гърдите си и остана доволна. Те все още бяха стегнати и се извиваха високо и напред. Пъхна пръсти под тях и проследи формата им, помилва зърната им, притисна ги леко и видя как се изправят втвърдени при докосването. Разкопча джинсите си, смъкна ги наполовина и ги остави сами да се свлекат на пода. Бикините й също се бяха свлекли наполовина и тя огледа къдравия кичур над тях, прокара ръка по равния си корем и провирайки кутре под ластика, доволна от меката кожа отдолу, ги свали още надолу и най-после излезе от тях, като помилва с ръце вътрешността на бедрата си и леко разроши с палци гъстото окосмяване над тях.