Gowmanah
спомни си я в Париж, как излагаше на показ своята чувственост, докато омагьоса най-нашумелия местен моделиер
gowmanah
спомни си я в „Куо Вадис“, където дори арогантните сервитьори спряха като заковани, за да я видят как влиза в ресторанта
gowmanah
спомни си я в банята в Токио заедно с четирите гейши, които я бяха наобиколили и я къпеха, милвайки гърдите й, а той стоеше забравен в съседната вана
gowmanah…
Натрупаното напрежение бавно изчезваше. Де Лароза бе готов за това, което Домино щеше да му предложи, каквото и да бе то.
Тя също се бе приготвила за пристигането му. Тази вечер щеше да е нейна, щеше да протече по нейните правила. Тя отвори при първото му позвъняване и Де Лароза отстъпи назад, стъписан, когато тя се появи пред него.
Очите й бяха приели формата на най-финия бадем, очертани с едва доловим молив. Само отражението на някакви сенки подчертаваше високите й скули. Черната й коса бе прибрана на една страна, захваната зад едното й ухо с цвят на азалия. Халатът й — от бяла, тънка като тензух материя — бе извезан със злато и сцепен от двете страни почти до хълбоците й. Не носеше нито обувки, нито бижута.
Обвиваше я ухание на цветя. Зад нея стаята се къпеше в светлината на свещите, пръскащи загадъчно лъчи върху прясно набраните нарциси и отрупаната с вино и други деликатеси масичка за кафе. От грамофона долиташе шепот на китайска любовна песен. Домино отстъпи назад в хладния, смътен аромат и той почти видя тялото й под тънкия памучен плат. Кожата й сякаш тлееше в мрака, излъчвайки някаква своя собствена радиация. Шоколадовите върхове на гърдите й вдигаха тензуха нагоре, а между стройните й крака се виждаше големият черен триъгълник.
Тя прилепи длани и се поклони леко с глава.
— Добре дошъл, Чийн Пинг — каза тя. — Добре дошъл в леговището на Третия дракон.
Шарки слушаше. Чу звънеца на вратата, чу как тя отвори, но думите й се изгубиха в ехото на звънците и източната музика от уредбата. Какво каза тя? Нещо за някакви дракони? Нещо се раздвижи, изшумоля, сякаш, може би, бе свалила палтото му.
— Dor jeh. — Плътен глас. Улегнал. Но какво значеше това? — Вечерята ще се състои само от три ястия — каза тя меко. Тонът й бе мелодичен и плах. Почти… раболепен? — И преди всяко от тях ти трябва да удовлетвориш най-съкровените си желания, така че да се насладиш максимално на храната.
По дяволите! Шарки запали една пура, захапа я между зъбите си и притисна слушалките с ръце, за да чува по-добре. Нима това бе същата жена, която бе проследил до Маундс? Тази, която се бе шегувала с това, че е асансьорен техник? Тази, която му бе поднесла супа и вино и изглеждаше като хипнотизирана от счупения му нос?
— Нека са само две ястията, Хо Лан Линг. Боя се, че три може да се окажат твърде много.
Той чу смеха й. Е, майната му, каза си той почти на глас, в Пекин знаят как да се забавляват!
Тя отведе Де Лароза към едно от креслата, застана зад него и започна да разтрива слепоочията му. Докосването й бе тъй леко, че той почти не го усещаше. Тя притисна с палци средата на челото му, долепи по три пръста върху всяко слепоочие и започна да изтегля дъга след дъга отвътре навън, докато пръстите й стигнаха до веждите му. Де Лароза беше отпуснал ръцете си върху страничните облегалки на креслото. Върховете на пръстите й го облекчаваха. Главата му олекваше под нейния допир. Той се намести по-удобно в креслото. Музиката изпълни главата му.
Тя наля чаша сухо вино за него и му предложи някакво бяло хапче, положено върху възглавничка от сатен. Той глътна хапчето с виното. Тя стори същото. После отвори дълга и плитка старинна кутия и извади оттам дълга лула. Порцелановата тръба бе дълга повече от педя, а купичката от розово дърво в единия й край бе добре износена и обгорена. Тогава тя взе щипка черна, суха трева и я сви в идеална топка с пръстите си. Хапчето започваше да дава ефект върху него. Усещаше как всичките му вътрешни органи се разтапят, сякаш ръцете й го галеха и отвътре. Стаята се превърна в топло, защитено убежище. Тя коленичи пред него, тананикайки в хармония с музиката, и сложи топчето в отвора на лулата, след което поднесе запалена клечка към него. Щом то грейна, Домино му подаде лулата. Де Лароза я взе и всмукна дълбоко, усещайки как димът запари по гърлото и дробовете му. Той напълни гърдите си и задържа дима, докато усети, че гърдите му се разкъсват. Тя обърна мундщука към своята уста, всмукна дълбоко, затвори очи и остави главата си да падне назад. После пак му подаде лулата.