Първата вълна на опиума го заля.
Тялото му започна да вибрира. Имаше чувството, че потъва в пух.
Музиката го погълна.
Кожата му бе милвана от невидими пера. Слабините му започнаха да се издуват.
Домино се отпусна върху възглавниците, които бе свила като гнездо на пода до креслото, усещайки как желанията й попадат под гъдела на хапчето й опиума, как химията разгаря жаравата на собствената й сласт. Чувстваше някакво свое присъствие извън себе си, нещо като втора кожа, която блестеше, галеше я и я пазеше. Роклята попадна между краката й, опря върху влагалището й и тя усещаше всеки милиграм от тежестта на плата. Бедрата й започнаха да се стягат и отпускат… стягат и отпускат…
Звънливата музика преля от главата й, потече през гърлото й и напълни гърдите й. Зърната й така набъбнаха, че й се стори, че ще пронижат тензуха, който ги обгръщаше. Музиката продължи да се стича надолу, през стомаха й, дълбоко навътре и най-после във вагината. Тялото й се стегна в лека спазма за миг, после пак. Тя се взираше в Де Лароза с очи, вече замъглени от страст. Устата й бе леко разтворена. Започна да диша бавно и дълбоко. Преброи до седем вдишвайки, задържа въздуха до седем и накрая го изпусна, като пак преброи до седем. Това още повече усили музиката в нея. Тя положи ръце на стомаха си, потърси лениво пъпа си. Намери го, обиколи го и го опипа с пръсти отвътре. Погледна към Де Лароза и издутината между краката му я възбуди още повече. Скръсти ръце на гърдите си и започна да ги прокарва отстрани по тялото си, изследвайки с пръсти белите ями йод мишниците си, докато дланите й леко докосваха крайчеца на зърната й. Надигаше се, за да срещне ръцете си още по-близо, но те й убягваха и продължаваха да рисуват формите й. Зърната й набъбнаха в очакване още повече — и най-после — докосване. Възбудата я накара да подскочи като ударена от електрически ток, пръснал искри в гърдите й, стомаха, шията, вагината, ануса. Тя погали врата си, плъзна пръсти под тензуха на роклята, вкуси от облите форми на гърдите си и обходи тъмните кръгове около зърната си. Задържа ги нежно между пръстите си и започна да ги притиска. Де Лароза сега дишаше в ритъм с нея, ерекцията му изпъваше докрай ципа на панталоните.
Тя извади ръка изпод роклята си и я прокара надолу между гърдите до стомаха си, поглади бедрото си, хвана долния ръб на роклята и започна бавно да го придръпва нагоре. Ръката й изчезна под полите на халата, плъзна се по бедрото й, разроши космите й и се върна назад.
Тя започна да се люлее напред-назад, в ритъма на дишането си, като се повдигаше нагоре, за да посрещне ръката си, когато тя се плъзваше по къдравия й кичур. Остави търсещите си пръсти да се спуснат между краката й, затвори очи, изви назад глава и изохка безшумно, останала без въздух, после започна да се люлее и диша още по-бързо, и още по-бързо, и още по-бързо…
Шарки се вслушваше в звуците. Първо в странното й тананикане, после в шума от дишането й. Опита се да си представи мъжа. Плътен глас. Вероятно бе масивен, не дебел, а масивен. Гласът бе улегнал. Мъж над четирийсетте, дори може би над петдесетте. И някаква следа от акцент, или може би дори липса на акцент в него. Натурализиран чужденец. Германец?
После си представи Домино. Гола.
Големият мъж я опипваше, целуваше я, може би дори я лижеше отдолу. Ръцете на Големия мъж я милваха, галеха циците й. Той я докосваше сега, ръката му галеше тъмната козина между краката й. Сега тя го обръщаше и заставаше на колене над него, възсядаше го, а той се опитваше да я стигне с ерекцията си.
Само че това вече не бе Големия мъж, а Шарки. Той бе този, който я галеше.
Той свали слушалките и ги хвърли на леглото. Пулсът подскачаше в китките му. Избърса потта от челото си с края на одеялото. Чувстваше се виновен, засрамен, унижен. И после започна сам да проверява чувствата си. Виновен? За какво?! Че бе допуснал друг да е там, долу? Какво общо имаше той с това? Засрамен? Защото сам в стаята бе получил ерекция от това, че слуша как една красива жена се чука с друг? Че кой би останал безразличен?! И защо трябваше да се чувства унизен? Те нямаха представа, че той ги слуша; те поне със сигурност не се опитваха да го унижат. Той запали още една пура. И се замисли за Домино.
Домино се залюля още по-бързо, като започна с всяко движение да вика ритмично и все по-силно:
— Хай… хай… хай… хай…
Устните й набъбваха и се разтваряха, плъзна пръсти до спусъка си, усещайки как той се втвърдява и надига, също както Де Лароза пред нея. Пръстът й се плъзна навътре, хванат на момента в капана на влажните мускули, които се стегнаха около него, за да го задържат за момент и пак да го пуснат. Тя се люлееше още по-бързо, като усилваше темпото на виковете си: