— Хай… Хай… Хай…
Де Лароза сграбчи страничните облегалки на креслото така силно, че пръстите му побеляха. Пулсът гърмеше в слепоочията му и мускулът под тестисите му агонизираше в неудържими спазми.
Бе хипнотизиран от пръстите й — ровещи, галещи; лекото й като шепот докосване вдигаше нагоре отворените й устни през гората между бедрата й. Виковете й изпомпваха нова кръв нагоре по издутия му пенис. Той се смъкна надолу в креслото. Краката му се схванаха.
Тя вече се люлееше бясно; уханният й мирис измъчваше обонянието му; косата й описваше трескави дъги по лицето й, докато главата й бясно подскачаше напред-назад.
— Хай… хай… хай… хайхайхайхай хай хай. Х-х-х-ааа-айй!
Тя се стегна и изпъна глава назад във възглавниците. Тялото й заподскача в гърчовете на оргазма. Де Лароза бе на ръба на лудостта. Той също започна да се тресе в неудържими спазми и в този момент тя се изправи на колене пред него — бавно и заплашително, потрепери, свали ципа на панталоните му, освободи го и с лек животински писък положи глава в скута му. Устата й го обгърна, езикът й го замилва, влажните мембрани на устата й го обвиха и секунда по-късно той експлодира в нея.
Храната бе приготвена от главния майстор готвач на най-изискания сечуански ресторант в града, който пристигна точно в девет часа, асистиран от две момчета, и тихо застана в кухнята, където разположи ястията си и зачака заповедите й. Домино седеше на далечния край на масата. Тя вече не бе слугата, сега тя управляваше като императрица, пляскайки по веднъж с ръце в началото на всяко ястие и по два пъти в края му, викаше и отпращаше китайските сервитьори, които се движеха безшумно като сенки. Де Лароза седеше на отсрещния край на масата, ядеше бавно, наслаждаваше се на всяка хапка и кимаше одобрително след всяко ястие. Хранеха се в пълна тишина, както повеляваха законите на китайския кралски двор, посвещавайки цялото си внимание на храната.
Зрелището бе впечатляващо. Порциите бяха малки, за да не се допусне преяждане. Домино бе приготвила само едно от ястията — супата от перка на акула, но бе избрала внимателно най-пикантните деликатеси от менюто на хонконгския ресторант „Градината на принцесата“. Това наистина бе вечеря, достойна за император: t’ang-t’su-au-pien, салата от пресни корени от лотус, сусамено олио и соен сос; chow fan, топка ориз, приготвен с яйце, скарида, шунка, фъстъци, лук, всичко това добре опържено във фъстъчено масло; hsai-tan, салата от пържен бамбуков филиз и водни кестени, сервирани върху тънки тестени кръгчета; накрая пекинска патица, обработена със зехтин и изпечена до напукване на кожата, сервирана като три различни ястия. Първото представляваше самата кожа, облята в гъста паста от соя, леко украсена с лук и увита в китайска палачинка. После се сервираха и костите, сварени с бульон от зеле и гъби и сервирани заедно с chow fan. Най-накрая самото месо — топло, сочно, пикантно и лютиво, нарязано на тънки ленти. Десертът — нарязан банан, изпържен в някакъв тайнствен сос, после потопен в ледена вода, от която външният му слой замръзва в глазура, докато самият банан пареше отвътре — бе идеалният край.
Когато приключиха с вечерята, а готвачът, заедно със своите помощници бе напуснал апартамента също така безшумно, както и бе пристигнал, тя сервира абсент, контрабанда от Еквадор. Изпушиха и по една щипка чиста колумбийска трева с цвят на канела. Тя ги стопли и разтопи, повдигайки отново либидото им. Те се гледаха замечтано през масата. Не бяха разменили нито дума, вече повече от два часа.
Най-после тя стана от масата и отиде до стаята за масажи. Де Лароза запали пура и се облегна назад в стола, абсолютно задоволен, в очакване на следващите й изненади.
Мислите му обаче го отнасяха в други посоки — към Хочинс, към кампанията.
Към Бърнс.
При спомена за Бърнс той потрепери и затвори очи, после призова незнайните си богове да пречистят съзнанието му от нахлулите там дяволи.
Gowmanah
мисли за нея, как лежеше на възглавниците пред теб…
Gowmanah
как се милваше и възбуждаше заради теб…
Gowmanah
спомни си как разкри безупречното си тяло…
Gowmanah
бе толкова просто. Съзнанието му отново бе подвластно единствено на Ерос.
Той чу как тя плесна с ръце, обърна се и видя силуета й, очертан на светлината на дузина свещи. Тялото й бе намазано с някакво уханно масло и тлееше на слабата светлина. Той се подчини на командата й и се приближи до нея. Пръстите й, леки като пера, го разсъблякоха и го положиха между възглавниците на пода, размазаха топло масло върху тялото му, разтриваха го от главата до петите, леко милваха гениталиите му, галеха ги и с няколко докосвания на езика го изправиха в очакване. Тя коленичи над него и го помилва с мекия си като паяжина кичур, като остави част от влагата си върху него. Той започна да пулсира и тя се претърколи на една страна до него, взе от малката масичка едно огледало и го постави на корема си.