Бе приготвила четири дълги нишки кокаин върху огледалото, ситно нарязани и подредени, всяка дълга по десетина сантиметра. До кокаина имаше къса стъклена тръбичка, може би не по-дълга от обикновена цигара, и лъжичка от чисто андско злато, донесена от Кузко, столицата на империята на инките в днешно Перу. Дръжката на лъжичката бе изящно инкрустирана в скулптурата на Вирго, богинята на кокаина от времето на инките, малката й прическа представляваше самата яма на лъжичката.
Той се обърна и легна между краката й, долепяйки гърди до венериния й хълм, взе тръбичката и притиснал едната си ноздра, смръкна силно през другата, като придвижи тръбичката по първата ивица. Кокаинът го удари като чук. Слабините му подскочиха. Острият наркотик опари гърлото му. Той бутна огледалото към нея, плъзна се надолу и зарови глава между краката й.
Тя положи огледалото до себе си, извърна се леко и смръкна втората порция кокаин. Усети как наркотикът се врязва дълбоко в синусите й и го остави да разпени цялото й тяло. Легна обратно на пода, тръпнейки, докато кокаинът развихряше усещанията й, вдъхваше живот във всеки неин орган.
Де Лароза се изправи на лакти, взе обратно огледалото и с помощта на тръбичката напълни лъжичката с бялата прах. Тя повдигна леко крака. Венера се изправи пред него с разтворени влажни устни, които канеха и възбуждаха. Той задържа лъжичката между краката й и я свали надолу, докато почти я докосна. Устните й се разтвориха още повече и той докосна със златната табличка пулсиращия отвор, изтръска лъжичката от една страна, докато миниатюрните кристали се пръснаха леко върху набъбналите й в очакване устни.
Очите й бяха затворени. След миг тя затрепери.
Той премести огледалото, плъзна се между краката й и се изправи над нея, завладян от похотта й. Тя бе неговият еротичен господар, композиторът на неговия оргазъм. Той се чувстваше като бог. Бе Приап, син на Дионисий и Афродита, обречен да прелюбодейства цял живот с вечната си ерекция; той изкрещя в желанието си, докато се надигаше над нея.
Кокаинът бе като лед, първо вцепени мембраните й, после изведнъж ги подпали. Тя изкрещя, чувствайки го как я доближава, и се надигна, за да го посрещне, докато всеки неин мускул пищеше за задоволяване.
— Оххх… Боже мой!
Шарки лежеше на походното легло и пушеше пура, вперил поглед в дима, събран на пластове под тавана, а мислите му непрекъснато скачаха към Домино. Той пусна пурата на пода и сложи пак слушалките само за да чуе отново странното бавно дишане.
Вдишване до седем, задържане до седем, издишване до седем.
И той се оказа при нея, затворил очи, отпусна юздите на фантазията си, освободена на полето на сетивата му.
Лежеше на възглавниците в стаята за масажи. Тя стоеше над него, изправила дългите си крака над главата му.
Гъстата, черна сянка го примамваше, докато тя гледаше надолу към него…
Гледаше надолу между гърдите си и се усмихваше…
Той вдигна ръка, докосна меката кожа зад коленете й, погали я и леко я притисна.
Тя се сниши към него, докато той агонизираше в забавения ход на движението в мисълта си.
Дишай до седем, задръж за седем, издишвай до седем.
Тя се изпъна над него, без още да го докосва. Зърната й го галеха, устните й затанцуваха върху неговите, гъстите й косми подлудяваха ерекцията му. Устните им се слепиха, след миг на търсене езиците им се докоснаха и сляха в един.
Той целуваше врата й, гърлото й, хълмовете на гърдите й, зърната им и усети как тя се намести над него и го обливаше като вълна с всяко ново докосване.
Не можеше да чака повече. Наведе се, вдигна я за хълбоците и двамата погледнаха там, където телата им щяха да се съберат в движение и трепет, докато никой от тях вече не можеше да издържи. Той я задържа над себе си и двамата пак погледнаха надолу към това, което ги очакваше. Той протегна ръце между краката й, разпиля влажния й кичур и тя изстена: „Оххх… Боже мой!“ когато той се надигна и я усети върху себе си. Отворена и чакаща, тя го засмука в себе си…
Де Лароза се надигна високо над нея и рязко се стовари надолу, облада я с вик и тя го усети в себе си, само че очите й бяха затворени и когато фантазията й взе момента в свои ръце, не Де Лароза, а Шарки навлизаше в нея, защото тя вече не търсеше сластта на властта, а искаше да взема и да дава, искаше двамата да си принадлежат, а не да бъде нечия. Тя чувстваше твърдия му мускулест стомах, стегнатите му гърди, изпънатия му врат, ръцете му я галеха нежно с тънките си пръсти, втвърдяваха я още повече, устата му бе върху нейната, в началото леко, после притисната до болка.