Дишането й се учести.
Вдишване до седем, задържане до седем, издишване до пет.
Тя броеше все по-бързо с учестяването на дъха си. Той дишаше заедно с нея, движеше се в същия ритъм.
Две, две, две.
Две, две, две.
две, две… две, две… две, две…
Едно, едно.
Едно.
Едно!
— Аххх!
Тя извика, после отново и отново. Тялото й се стегна. Вулкани изригваха с грохот, плюейки огън от нея. Горещата лава я обгърна, затопли я, изпълни главата й, гърлото, гърдите, корема. Вагината й избухна и от устните й се изля порой от звуци, несвързан чуждоземен език, роден в момент на нужда от гърлото й.
Де Лароза потопи отново тръбичката и те си я размениха още веднъж. Тя почувства моменталната си реакция от подновената атака над усещанията си. Бе като самотна звезда, изгубена в космоса, когато вълната я заля отново, и отново, и отново. Планината под тестисите му се изду, той се сгърчи в конвулсия и изригна…
На покрива Шарки чу всичко. Почувства същия необуздан напор, същата планина между краката си, същия вулкан и същия мъчителен взрив в слабините си, когато с тих вик той се изпразни.
Де Лароза остана да лежи край Домино само няколко минути, после стана, взе душ и се облече. Когато се върна в стаята, тя все още лежеше на леглото, макар че вече се бе покрила с халат. Той бързаше да си тръгне. С оргазма си преди минути Де Лароза бе затворил книгата, наречена Домино.
Той се наведе над леглото. Тя го погледна с мътен поглед и с усмивка на лице.
— Великолепно — каза той. — Ти надхвърли обещанието си. Никога няма да забравя тази вечер. Когато пак се срещнем, ще бъдем само стари приятели. Миналото не съществува.
— Благодаря ти — каза тя меко — за всичко. За това, че ми показа света и неговите богатства. Ти бе добър приятел. Joy geen.
— Сбогом — каза той и я целуна, знаейки, че я вижда за последен път. После затвори вратата. В съзнанието му Домино бе вече мъртва.
Тя продължи да лежи сама още няколко минути, преди сълзите да дойдат, и заплака тихо, не толкова защото той щеше да й липсва, а защото с раздялата нещо завършваше, а всеки край обикновено я натъжаваше.
Шарки вече не слушаше. Той бе свалил слушалките и те лежаха на пода до леглото. Последните двайсет и четири часа го бяха съсипали. Бе убил човек, бе направен на пух и прах от Прилепа, преместен бе в Ада на Фриско, тръснали му бяха тази машина, бе подслушал апартамента и не само че се бе оставил да бъде привлечен от заподозряната, но дори се бе наместил гнусно до нея, докато тя се бе любила с друг мъж.
Браво, Шарки. Така далеч няма да стигнеш.
Нервите му бяха обтегнати до скъсване. В мозъка му всичко бръмчеше като усилено с усилвател. Жужащото неоново осветление отгоре, бръмчащите мотори, вятърът, свирещ в процепа на вратата, всичко дразнеше кожата му. Той разчеса ръцете и врата си.
Пръскам се по шевовете, помисли си той. След малко ще ми трябва усмирителна риза.
Той се сети за саморъчно свитата цигара, което бе взел от чекмеджето по-рано. Сложи си якето и излезе в ледения въздух навън. Облегна се на стената на стаята, запали цигарата и пое дълбоко въздух два пъти, задържайки дима в гърдите си максимално дълго, преди да го изпусне. Дрогата подейства бързо, изглади разкъсаните му нерви. Той затвори очи и остави студеният вятър да обърше лицето му.
Отново се замисли за Домино. Учуди се, че не храни някаква неприязън към нея, че не осъжда чувствеността, която така явно вадеше на показ. Той чувстваше същите нужди и същите желания и за първи път в живота си ги приемаше без чувство за вина.
Желаеше Домино. Точка.
— Какво толкова? — каза той на глас и после се засмя.
Премисли ситуацията. Домино не бе извършила нищо незаконно тази нощ. Никакви пари не бяха взети. Никой дори не бе споменал за пари. Дявол го взел, всъщност думи почти не бе имало. Тя бе забавлявала някакъв свой приятел и как го бе правила си бе изцяло нейна работа.
Освен, разбира се, ако мъжът отдолу не бе набелязаният обект и тази вечер не бе част от капана. Ако се окажеше, че е тъй, лентите щяха да докажат, че те се познават. Интимно. Връзката така щеше да се докаже.
Трябваше да определи самоличността на обекта. Можеше да се обади на Ливингстън и да го прати да проследи гостенина. Но това щеше да отнеме време. Значи трябваше да го направи сам.