Той се върна към мрачния интериор на прослушвателния си пост. Касетофонът, прикрепен към голямата спалня, се въртеше.
Господи, помисли той, не може да са почнали пак!
Поднесе едната слушалка към ухото си. Долу говореха вече две жени.
Той сложи слушалките, притисна ги към ушите си, и се съсредоточи върху гласовете. Единият пееше, другият говореше. И душът работеше.
Телевизорът бе включен, разбира се. Виржиния Гън, от пети канал, даваше прогнозата си за времето. Душът спря. Той чу как Домино се върна в стаята, чу прещракването на дистанционното управление и телевизорът бе изключен.
Тишина.
Касетофонът спря.
Обектът бе изчезнал. Беше излязъл, докато Шарки стоеше на покрива.
— По дяволите!
Той излезе пак на покрива, макар да знаеше, че вече бе късно. Погледна през парапета към паркинга отдолу, но там нямаше никакво движение. Премести се от другата страна на покрива и впери поглед в тъмнината. Вятърът разклати върховете на дърветата под него. А над него буреносните облаци бавно се носеха на изток и студените звезди подигравателно го поглеждаха изпод завесата им.
Върна се в самотната си стая, седна изморен на леглото, изпъна се и преди да е решил какво да предприеме, Шарки потъна в дълбок сън. Този път без да сънува.
11
Шарки все още спеше, когато Папа дойде да го смени в 7:48 на следващата сутрин.
Той се събуди с подскок, като чу вратата да се отваря. Бръкна под одеялото, което бе използвал за възглавница, извади оттам деветмилиметровия си автоматичен пистолет, отхвърли одеялото и седна на леглото.
Папа спря на вратата, огледа с отегчени очи положението, в което го намираше, и се усмихна:
— Спокойно, Макс — каза той. — Това е само Мориц.
Шарки се отпусна, като остави ръката с пистолета си да падне между краката му.
— Спал съм като заклан — каза той.
— Така и трябва. Тежък ден беше — каза Папа.
— Снощи не бях съвсем на себе си.
— Нещо интересно да е станало долу?
Шарки прибра пистолета в кобура под мишницата си.
— Ставаха много работи, но безшумно. Никакъв диалог. Нищо интересно.
— Кой беше проснат по гръб този път?
Шарки вдигна очи към него и на устните му заигра засрамена усмивка.
— Няма да ми повярваш…
— Заспал си и си го изпуснал — каза Папа.
— Как по дяволите се сети?
— И на мен се е случвало — усмихна се Папа. — Петнайсет години са това. Де що може да се сгафи, съм го сгафвал. Арч също. И Фриско. Никой не стреля цял живот само в десетката. Лентите са с теб, нали?
— Остави се, ако има повече от двайсет думи на тях, ще ги изям.
— Кажи ми нещо, Шарки.
— Давай.
— Защо висим тук на гюме? Записът става и без нас. Защо да не проверяваме касетите на всеки три-четири часа, колкото да знаем какво става?
— Идеята е, предполагам, че ако решат да спипат новата си жертва там, долу, ще можем да ги хванем на местопрестъплението. Четири часа закъснение ще е нещо като шут в задника за нас.
— Добре — кимна Папа. — Приемам го. А сега си върви вкъщи.
— Да, имам чувството, че съм се родил в тези дрехи.
Шарки се наведе, за да вземе пълните касети. Тогава забеляза, че новите ленти в касетофоните за спалнята и за дневната се бяха превъртели.
— Дявол ме взел — каза той. — Нещо съм проспал тук.
Той ги превъртя назад и ги прослуша. Записът от спалнята й започваше с телевизия — сутрешното шоу. Тя се разхождаше на фона на записа, отваряше и затваряше врати на шкафове, гардероби, очевидно се обличаше. Записът свършваше рязко с изключването на телевизора. Радиото в дневната бе дало ход на другия запис. На силния му фон той пак чу само шумове от движенията й. Бърборенето на диджея от ефира се прекъсваше от музика и съобщения за движението в града. Радиото изключи. Лентата мълчеше, после пак оживя. Тя отваряше вратата, излизаше от апартамента. Записът завърши с прещракването на ключалката.
— Ама че съм идиот — каза Шарки.
— Ранно пиле, рано пее — каза Папа.
— Не мога да повярвам. Тя ни се изниза.
— Ще се върне.
— Да, но сега трябваше да сме по петите й. Знаеш ли…
— Върви си вкъщи. Забрави малко за тази работа. Ще се видим в шест.
— Добре — каза Шарки. Избърса гурелите от очите си и натъпка касетите в джоба си. — В торбата там има малко плодове и една книга.
— Аз си нося — каза Папа и извади от джоба на сакото си една износена „Книга на рекордите на Гинес“.
— Това ли четеш винаги като си на пост? — попита Шарки.
— Поне лесно мога да я оставя, ако се наложи да тръгна на някъде — каза Папа.
— Тук си много прав — отбеляза Шарки, докато отиваше към вратата.