— Ей, Шарки? — обади се Папа.
— Да?
— Ключовете от колата?
Шарки му ги подхвърли.
— Дано до шест часа се върна пак при живите — каза той и излезе.
Той спря една преминаваща патрулна кола и слезе при „Маундс“ с надеждата, че тя може да е решила да пазарува рано сутринта. Супермаркетът бе пуст. Той закуси с чаша кафе и се обади на Гризача.
— Имам един по-специален запис за теб, Гриз — каза той.
— Забранен за ученици? — попита сънливо Гризача.
— И още как.
— Къде си?
— В „Маундс“, на „Пийчтрий“. Трябва да се прибера вкъщи, да взема душ и да се преоблека. Без кола съм.
— Даваш ли ми трийсет минути? И аз трябва да мина под душа.
— Тук съм. Виж, в началото на единия запис може да има нещо полезно, може би някакво име. Но всичко е много неясно от грамофона.
— Не се притеснявай — каза Гризача. — Музиката ще я свалим.
— Чудесно — каза Шарки. — Ще се видим, като пристигнеш тук. И не бързай чак толкова много.
Нощта бе почти паднала и влажният, студен вятър отново вещаеше дъжд. Един мъж мина спокойно край портата на паркинга на „Ланкастър Тауърс“. Носеше тъмни очила и син шлифер. Черната му, късо подстригана коса бе скрита под просто кепе. Обикновен на вид човек, излязъл на разходка в ранната вечер.
Лъскав буик спря до колоната на вратата и шофьорът пъхна магнитната си карта в цепнатината на апарата. Портата се отвори и буикът влезе. Вратата остана отворена още двайсет секунди и после бавно се затвори. Когато тя прещрака, пешеходецът бе вече зад нея, прикрит в сянката на стената. Той свали тъмните си очила и разгледа вътрешността на гаража. Бе празен. Бърнс се усмихна сам на себе си. Това бе най-трудната част — да влезе, без да бъде видян.
Отиде бързо до асансьорите на източния блок и натисна бутона за изкачване. Бе с носна кърпа пред лицето си, готов да се престори, че киха, ако има някой в асансьора. Стегната му дясна ръка бе промушена през цепнатия му джоб. В нея стискаше един насочен към пода „Уудсмън“ двайсет и втори калибър. Вратите на асансьора се отвориха. Бе празен. Влезе вътре и натисна бутона за дванайсетия етаж. Имаше късмет. Асансьорът стигна до върха на блока, без да спира по пътя.
Бърнс излезе и се огледа в двете посоки на коридора. Никакви признаци на живот. Отиде с бързи крачки до апартамент 12-С и натисна звънеца. Никакъв отговор. С приготвен шперц той отключи вратата, влезе в апартамента и затвори тихо след себе си. Ослушваше се напрегнато, докато грозната муцуна на мощния пистолет надничаше между цепнатината на шлифера му. Чу само шума от собственото си дишане. Апартаментът бе тъмен и отдавна непроветряван. Той обходи бързо стаите, като проверяваше в гардероби и шкафове, дори под леглата. После се отпусна. Пистолетът бе прибран в кобура.
Внезапно почувства, че трябва на всяка цена да се облекчи и изруга тихо под носа си. Възрастта и напрежението се бяха съюзили в заговор срещу бъбреците му. Влезе в една от тоалетните и се изпика.
Върна се в дневната, извади чифт хирургически ръкавици от джоба си и ги наложи. Придърпа едно кресло близо до големия френски прозорец, който гледаше към западния блок. Повдигна с кибритени клечки две ленти от венецианските щори на прозореца и през цепнатината се откри идеална гледка към апартамента на Домино, два етажа по-ниско в отсрещния блок.
Свали си шлифера и го постели на пода до себе си. В хастара на дрехата имаше допълнително пришити три големи джоба. От единия той извади двойната цев и патронника на къса автоматична пушка, а от другия — силно очукания й приклад. Съедини ги в едно, застопори чукчетата им и едва докосна с пръст двата спусъка. Двете чукчета прещракаха част от секундата по-късно. Той наложи гумената плочка на ръба на приклада и извади два патрона от втория джоб. Свали дулото на пушката, за да отвори патронника, зареди и двете цеви и я затвори с прещракване.
От третия джоб извади малък театрален бинокъл и поставка, направена от две запоени тръби, които прикрепи с болт към цевта на пушката. После остави оръжието върху шлифера.
Постави бинокъла на перваза на прозореца и извади малко найлоново пликче от джоба на ризата си. Под найлона се виждаха две малки червени хапчета. Отиде в кухнята, наля си чаша вода, върна се и я остави до хапчетата. Възбудата започваше да го обхваща. Огледа с бинокъла прозорците на Домино. Бяха тъмни. Усмихна се. Имаше много време. Остави бинокъла обратно на перваза и наведен напред, със събрани колене между лактите си, зачака.
На поста си, горе на покрива, Шарки също чакаше. Бе се върнал в 17:30, чист, освежен, в изпрани джинси, поло, кожено яке и маратонки.