— Няма я още — докладва Папа, потупа го по гърба и излезе. Шарки се настани удобно с книга в ръце и зачете, давайки си сметка, че повтаря и потретва вече познати пасажи, съсредоточен много повече върху касетофоните, отколкото в текста. Накрая остави книгата настрана. Цял ден бе мислил за Домино. Бе мислил много за нея.
Можеше да отиде директно долу, след като тя се върне, и да й разкаже всичко, да й даде шанс да сътрудничи на следствието, като получи в замяна имунитет.
И тя сигурно щеше да му каже, че той май не е с всичкия си.
Или, че може да си навре предложенията на по-удобно място.
Или, че няма никаква представа какви ги говори това ченге пред нея. Което можеше и да е вярно. И тогава тя щеше да бие тревога пред Нийл и цялата машина щеше да отиде по дяволите.
Защото до момента Домино си оставаше чиста. С нищо не можеха да я притиснат. Всъщност знаеха само, че тя е свързана с мъж, за когото имаха непотвърдени доказателства, че е сводник и изнудвач.
Забрави тази идея, Шарки.
Касетофонът в спалнята рязко се включи и той грабна слушалките. Бе телефонът. След третото позвъняване се включи и телефонният й секретар.
— Здравейте, Домино е на телефона. Налага се да отсъствам за малко. Моля, оставете си името, кратко съобщение и телефонния си номер и ще ви се обадя при първа възможност. Изчакайте сигнала, преди да започнете. Довиждане и приятен ден.
Секунда по-късно се чу и сигналът, последван от:
— Здравей, Пийт е. Виж, налага се да закъснея. Няма страшно. Ще ти се обадя пак след петнайсет минути, двайсет най-много. Чао.
Пийт? Ново име за каталога. Може би това е големият мъж от снощи. Не, помисли си той. Гласът бе различен. Това може да е клиентът й за тази вечер. В такъв случай, след като сега е почти осем без десет, тя наистина закъснява.
Касетофонът в дневната се включи. Тя се прибираше. Затвори вратата, включи радиото и отиде в спалнята. Той чу как леглото изпъшка под тялото й, чу се и гласът на Мария Молдар:
Телефонът отново иззвъня. Тя го вдигна на втория сигнал. Този Пийт не го сдържа на едно място, помисли си той. Но се оказа, че греши.
— Ало… ало…? — Пауза, после още едно гневно: — Ало? — И тя затвори с трясък телефона. Шарки се бе изпънал на леглото и чакаше пристигането на новия й клиент.
Бърнс прегърна нежно телефона в очакване и разтегли устни в грозната си, озъбена усмивка. Изтърси едно от червените хапчета от найлоновото пликче и го погълна с цялата чаша вода. Облече шлифера си, върна чашата обратно в кухнята и премести креслото на първоначалното му място. Седеше с пушка между краката, изчаквайки да набере начална скорост.
Химията бавно започна да нажежава кръвта му и сърцето му заби ускорено. Скротумът му пулсираше. Той затвори очи, люшвайки се в новите усещания, и се остави на унеса на червената магия, докато всяко нервно окончание в тялото му вибрираше от възбуда.
Бе готов, рефлексите му бяха изострени, стомахът му вреше от вълнение.
Стана, провря ръката си през дупката на джоба на шлифера и взе пушката, като я насочи надолу с цевта. Закопча дрехата и тръгна към вратата, когато внезапно спря.
Господи!
Кибритените клечки.
Той се върна, прибра двете клечки и оправи лентите на венецианските щори.
Започвам да остарявам за тези неща, помисли си той. Е, това поне е последният удар. Само бъди внимателен. Мразеше дори мисълта за това, че може да бъде принуден да се откаже. Чувстваше го като последна среща с жена, след което всичко свършваше. Дрогата препускаше по нервите му като пламъка на горящ фитил. Той раздвижи рамене, затвори очи и отметна назад глава за момент. Получаваше ерекция и това изтръгна въздишка на екстаз от гърдите му.
Така. Господи.
Това се казваше подготовка.
Слезе по стълбите до третия етаж, после премина в другия блок по свързващата тераса. Вятърът прошушна в пластмасовото покритие на плувния басейн и той подскочи, вече почти вдигнал пушката си. Очите му горяха безумно, но се отпусна и продължи. Навлезе в стълбищния блок на западната сграда и наостри слух.
Тишина. Само вятърът хленчеше в шахтата. Бърнс се изкачи по стълбите, тръпнещ в очакване, стигна до десетия етаж и отвори вратата. Коридорът бе празен.
Затвори вратата след себе си и още веднъж прехвърли предстоящите действия в мозъка си. Разкопча полите на шлифера си. Провери още веднъж мястото на апартамента. Номер 10-А бе между вратата и асансьорите. Вдясно.