— Това е шедьовър — каза Де Лароза със страхопочитание. Той положи длан на рамото на сътрудника си. Аркуриус се облегна назад в стола, огледа пейзажа и кимна. Това бе истината — той действително бе създал шедьовър.
Аркуриус бе грък. Изоставен от родителите си, той бе израснал на улицата, където и бе изучил и първия си занаят — джебчийството. Едва на тринайсет години бързите му пръсти му бяха спечелили две години заточение в „Да Кривотрос“, далечен затвор на пуст остров, известен като „Кутийките“ поради строените в редици единични килии, където дори и най-дребното отклонение от затворническите порядки водеше до седмици, прекарани в мизерна изолация.
Хвърлен сред закоравели престъпници, Аркуриус си бе спечелил уважението им, като намери ново поприще за ловките си пръсти — дялкаше кукли от дърво в работилницата на затвора. Започнал бе да припечелва и пари за цигари благодарение на неделните си представления в залата за свиждания пред съпругите и децата на затворниците. Ненавършил шестнайсет години, той отново се оказа на улицата, като първо се присъедини към пътуващ цирк, после се опита да свързва двата края като кукловод в Атина, но едва двайсетгодишен, законът отново зачатка със зъби по петите му, докато той бягаше от една страна в друга.
Спасението за Никос Аркуриус дойде, когато той се записа в екипажа на един кораб от Марсилия за Ню Йорк, за да избяга от местните жандарми. В Ню Йорк съдбата най-после му се усмихна. Започнал като чирак, той бързо се издигна, за да се превърне в един от най-обещаващите сценични режисьори в Бродуей, а преди да навърши трийсет години, се прехвърли и в Холивуд. Там, върху огромните здрави сцени на обширните студия, фантазията му процъфтя.
И именно там бе срещнал един посетител от Хонконг. Виктор Де Лароза оцени не само огромния му талант, но и откритостта, с която говореше за предишния си живот.
— Тези пръсти — каза веднъж Никос на Де Лароза — принадлежат на втория най-ловък джебчия в Атина. Най-ловкият никога не е бил хващан.
Де Лароза бързо разбра, че истинският гений на Аркуриус се крие не само в сценичното оформление, но и в режисурата. Той му възложи разработката на нова концепция за детски играчки и заедно те бяха извършили революция в тази област. Гъркът имаше неземната способност да вдъхва живот дори в най-необузданите фантазии на Де Лароза, като проектираше и построяваше забележително реалистични играчки. Малки транзисторни платки, скрити в кукли с почти човешка кожа, караха очите им да мигат, устните им да се отварят и затварят, а чрез малки касетки в тях тези почти живи същества произнасяха и прости изречения. Животните му бяха чудеса на авангардния миниатюризъм. Едно от тях, малък кон, ходеше с четири различни типа походка, като всяка от тях можеше да се избере с едно щракване на пръсти.
Широките умения на Де Лароза в областта на маркетинга бяха превърнали името Аркуриус в нарицателно, а неговите творения, наречени „аркуриони“, бяха станали най-популярните играчки в света, като някои от тях, макар и пуснати в серийно производство, бяха станали обект на колекционерство.
Тогава Де Лароза бе осенен от една идея — толкова вълнуваща и предизвикателна, че той и Аркуриус посветиха пет години на проектирането й и още пет на построяването — всичко това на стойност над десет милиона долара.
Сега резултатът от съвместния им гений се простираше пред тях. Той бе и поводът, който Де Лароза щеше да използва, за да напусне света на анонимността, в който се бе затворил.
Сега, след като и Коригън бе отстранен — а от тази вечер и Домино, — Де Лароза се чувстваше най-после в пълна безопасност. Медиите малко по малко, за първи път, щяха да започнат да отразяват неговите постижения. Сега той чувстваше, че за първи път може да застане с лице към камерите, без да се бои.
Сега той самият щеше да запознае света с най-великото си постижение.
Пачинко!
Най-предизвикателната, най-възхитителната, най-зашеметяващата лудория на света.
Пачинко!
Върховното развлечение!
В сърцето на стъклената кула Де Лароза бе съборил част от изградените в началото шест етажа, превръщайки освободеното пространство в едно огромно преддверие, започващо от петнайсет метра височина. Над него се извиваше огромен трийсетметров балкон, от който посетителите щяха да могат да наблюдават Пачинко! с усещането, че стоят на ръба на пропаст. Зад тях, през остъклените стени, се виждаше цяла Атланта.
А гледката отпред бе зашеметяваща. На огромното пространство, с размери може би на четири футболни игрища, Де Лароза и Аркуриус бяха пресъздали своята версия на Хонконг. Между облите стени на кулата небостъргач бяха построени един ярък, кипящ от живот увеселителен парк и един базар, колкото амбициозно замислен, толкова и удивително изпълнен.