Пътешествието към Пачинко! започваше на първия етаж, където една внесена от Китай висока арка отвеждаше към четирите излети под формата на куршум асансьори, които кръстосваха нагоре-надолу по външните стени на сградата. Арката бе охранявана от две триметрови кучета, изплезили червените си езици под бляскавите си, заплашителни очи. Над самата арка блестеше светещ надпис: Пачинко!, което винаги се изписваше с удивителен знак накрая. На павилиона пред вратата американските долари можеха да се заменят за дубликати на хонконгската валута, с които се заплащаше и за отделните развлечения в комплекса. Единият от асансьорите качваше на горния балкон посетителите, които искаха само да разгледат отдалеч града на увеселенията — удоволствие, за което се заплащаше само един долар. Останалите четири асансьора стигаха до единайсетия етаж, където бе и входът към Пачинко!: две антични каменни колони, внесени от Макао, водеха към едно дълго стълбище, което стигаше до основния етаж, шест нива по-долу. Стълбището бе почти стопроцентов дубликат на оживената „Улица на стълбата“ в Хонконг — малка, тясна алея, преливаща от магазини, павилиони, сергии, ресторантчета и какво ли не още, пресичана на няколко места от други по-големи улици.
Де Лароза разгледа своята версия на града. Плъзнал поглед към вълнуващата плетеница надолу, той си представи цялото това пространство претъпкано с туристи, зяпнали разхождащите се магьосници и акробати, изпълнено с музиката на пътуващ китайски оркестър. Това бе един великолепен базар, където над трийсет магазина развяваха знамена и продаваха всичко — от безбожно скъпи антични предмети и най-редките нефрити на земята до евтини сувенири, костюми, приготвени от каулуунските шивачи, източни килими, пощенски картички, статуетки на Буда, фотоапарати. Тесните сергии предлагаха и приготвяни на място закуски, като пържени ребра или пекинска гъска. Котки се разхождаха лениво по стъпалата.
На основния етаж гъркът бе построил плитко езеро с една умалена версия на плаващия ресторант „Тай Так“ в единия ъгъл. Кухнята бе поверена на Уан Шу, един от най-известните хонконгски майстор готвачи. До пъстрите маси се стигаше с малки сампани, които прехвърляха желаещите от главната улица — една вита пътека, от която можеха да се наблюдават изпълнения по карате и джудо, демонстрации на старинни оръжия, сцени от китайски опери и куклен театър за децата. Имаше още три нощни клуба и два изискани ресторанта; дубликат на храма Ман Мо, известен още като „Дома на хилядата Буда“, една шестнайсетметрова шинтоистка пагода, пушалня на опиум, както и разходки със сампан през лабиринта от тунели под „Улицата на стълбата“, където почти истински аркуриони пресъздаваха най-драматичните моменти от бурната история на Хонконг. Главната улица свършваше в градински парк, поразяващ с изобилието от редки цветя и красиви китайски екскурзоводки, готови да съпроводят посетителите във всяка част от комплекса, запознавайки ги с фрагменти от китайската митология, чието присъствие се усещаше на всяка крачка. В края на обиколката екскурзоводките разказваха и легендата за Кау-Луун, Деветия дракон и неговия бой с Тун Хай, двуглавата змия на подземния свят. От начало до край Де Лароза бе останал верен на всеки елемент от действителната история, митология и архитектура на Хонконг.
Само след три дни премиерата на този невероятен спектакъл щеше да събере главните американски телевизионни мрежи, репортери на радиостанции, списания и вестници от целия свят, водещи политици, както и именити британски и китайски официални лица. Всички те щяха да бъдат докарани със специални самолети. Посетители и фотографи не се допускаха до увеселителния комплекс преди вечерта на откриването, тъй като Де Лароза знаеше, че ефектът би бил много по-силен, ако около Пачинко! се създадеше някакъв ореол на тайнственост. Затова и всичко бе останало като една голяма загадка — гигантска изненада, която щеше да порази сетивата в понеделник вечерта.
Какъв по-подходящ момент от този можеше да има за оповестяването на президентската кандидатура на Доналд Хочинс?
Джулиъс Лоуентол стоеше само на две крачки от Де Лароза, а очите му светеха като фарове, докато поглъщаше слисан подробностите от пейзажа на Пачинко! през прозореца на контролната кабина.