Негов партньор бе Джордж Барет, началник на лабораторията по съдебна медицина. Заедно те се превръщаха в най-неразбиваемия тандем на патологията, за който в моргата нямаше тайни. Барет бе най-много метър и шейсет и бе с поне десет килограма по-тежък от Грим. Носеше очила без рамки и сресваше червената си коса на прав път като прилежен чиновник от началото на века. Бе стриктен баптист, който освен че не докосваше цигари и алкохол, никога не ругаеше и постоянно се обиждаше от тесните връзки на Грим с вечната му малка бутилка, пълна с коняк „Наполеон“. Барет дойде откъм голямата спалня с една от онези антични лекарски кожени чанти, които баща му, провинциален лекар, някога му бе завещал. В нея бе събрал всички тайнствени инструменти на своя тънък занаят.
С мекия си южняшки глас, почти лишен от интонация, той събра всичко, което имаше да казва в едно дълго изречение:
— Нищо особено не открих тук, направих нужните измервания и снимки, а, здравей, Барни, между другото, смятам, че от записа определено можем да предположим — по-точно, дори да заключим — че убиецът изобщо не е прекрачил прага на апартамента.
Фриско бе вече човек, борещ се отчаяно с някакво смътно предчувствие. Едри капки пот бяха избили по челото му.
— Къде са всички останали? — запита той.
— Какво искаш да кажеш? — отговори с въпрос Ливингстън.
— Каквото и казвам, дявол го взел. Къде е отдел „Убийства“? Тук виждам медицинското освидетелстване и лабораторията. Къде са всички останали? Как така вече час и пет минути, откакто е станало, няма нито един от „Убийства“?
— Никой не ги е викал — каза Ливингстън.
Фриско облещи очи:
— Никой не ги е викал?
— Никой не ги е викал.
— А… хм, защо никой не е позвънил? Да не би всички телефонни линии между този блок и полицейското управление да са прекъснати, или какво?
Шарки бе забил поглед в пода. Не бе проронил и дума, откакто Фриско бе пристигнал. Все още усещаше, че няма да може да събере мислите си в някакво разбираемо изречение. Ако имаше нещо, което Фриско нямаше да разбере и нямаше да приеме, това бяха личните чувства на Шарки, а той знаеше, че ще му е трудно, дори невъзможно, да сдържи гнева си, ако заговори. Трябваше да действа предпазливо и именно тази необходимост го накара да замълчи. Фриско се обърна към Ливингстън.
— Арч?
— Да… — започна Ливингстън, но думите изведнъж се изгубиха и от неговите уста. В крайна сметка Папа се намеси в накъсания на пресекулки разговор.
— Искаме да си го довършим сами — каза той.
— Да довършите какво? — попита Фриско.
— Случая.
— Кой случай?
— Искаме ние да разнищим тази история, Барни — каза Ливингстън. — Знаем повече от…
— Чакай! Спри, че май ме хващат дяволите — каза Фриско и гласът му потрепери. Вдигна пръст нагоре: — Всички вие знаете, сигурен съм, онова златно правило, закон номер едно от десетте божи заповеди на Прилепа, че при внезапен, необяснен, подозрителен смъртен случай, че при всякакъв смъртен случай, отдел „Убийства“ е първият, който трябва да се уведоми. Преди дори някой да е отишъл да пусне една вода, по дяволите. Това е библията, момчета.
— Чакай малко — помоли го Ливингстън.
— Не! Не вярвам на ушите си. И дано мощният хор на Прокофиев да ми е повредил нещо ушите, защото, ако наистина казвате това, което ми се струва, че чувам, сигурно не сте с всичкия си. Вие сте просто опасни, ако биете натам. Опасните сте като кривоглед бръснар, мамка му, ако наистина си мислите нещо такова — лицето на Фриско бе почервеняло от яд.
— Виж, само не го приемай лично — каза Ливингстън.
— Не, наистина го приемам лично. Точно така. Цялата тази глупост я вземам съвсем на лична основа. Цялата тази идиотщина.
— Виж — каза Ливингстън, — всички малко сме излезли от релси в момента.
— А, това добре го виждам. Всички сте превъртели, това е ясно. Ти — ти си Ейбръмс, нали?
Гризача кимна.
— И ти ли си с тях?
Гризача отново кимна.
— Господи, тук всички сте луди като отбор еднокраки танцьори. Казвам ви го в очите, ако изобщо ви интересува.
Гризача се усмихна.
— Нищо смешно няма в това, Ейбръмс — изрева Фриско. — Нямате представа в какъв казан с лайна сте нагазили. Какво мислиш, че ще направи Д’Агастино, като разбере? Да не мислиш, че само на мен ще си го изкара? Ха! Този смахнат ще вдигне такава врява, че чак в Афганистан ще се чуе. Та той крещи повече от евангелист, да го вземат дяволите дано.