— Ще ме изслушаш ли само за мо… — опита се да каже Ливингстън.
— Луди! — прекъсна го лейтенантът. — Л-у-дии — каза той и запуши уши с дланите си.
Ливингстън погледна към Шарки и сви рамене.
— Какво ти казах? — рече той.
— Какво си казал на кого? — попита Фриско, все още с ръце на ушите.
— Казах му, че ще ни вземеш за луди.
— Ама, вие наистина сте луди. Абсолютно ненормални. Всичките. Луди!
— Мислех, че поне ще… — започна Ливингстън, но не довърши.
— Какво си мислеше? Какво? — каза Фриско. Гласът му отново започна да се надига заплашително.
— Мислех, че ще ни изслушаш.
— Какви ми ги сервираш, Арч? Какви са тези сцени с разбити сърца? Господи, точно в този момент всичките сте нагазили до кръста в едно блато, което гъмжи от крокодили. Та чак и аз съм с вас. Не знам даже какво става, а съм вътре до гуша. Хей, момчета, Прилепа така ще разлае кучетата, че вече ги чувам как се облизват. Десет скалпа на шибания му пояс. И ти си вътре, Вейка, както и ти, Джордж. Знаете процедурата.
— Аз работя за областната управа — каза Вейката тихо. — Капитан Джаспърс може да духа супата.
— Чиста работа — каза Фриско. — Ами ти, Джордж?
— Той ми дължи услуга — каза Ливингстън. — Сега си я поисках.
— Джаспърс не ме бърка — отговори Барет. — Помня го още като младши стажант. Едва си връзваше обувките по това време.
— Той още е така — каза Вейката. — А, между другото, Барни, преди да дойдеш, Арч бе най-старшият тук. От мен се иска само да направя на място предварителен оглед на трупа, преди да се премине към аутопсия. Този, който поеме случая, той и ще получи резултатите. Досега, струва ми се, че сержант Ливингстън бе най-старшият измежду нас.
Барет се усмихна.
— И аз следвам същите правила. Длъжен съм да рапортувам на Ливингстън. Ако оттам нататък той наруши процедурата, това си е негов проблем, не мой.
Фриско седна на дивана.
— Да-а-а — каза той. Поклати бавно глава няколко пъти и накрая каза: — Добре, ясно. Всички сме малко изнервени. Разбирам. Но аз ще се оправя, оставете всичко на мен. Ще извикам Прилепа и ще изгладя всичко.
— Дай ни само почивните дни, Барни. Шейсет часа. Какво, по дяволите, са шейсет часа? До понеделник сутринта — каза Ливингстън.
— Това е лудост — каза Фриско, — формена лудост. Казах, за кашата дотук ще мога се оправя. Но вече е време да извикаме някой от отдел „Убийства“, и то бързо.
По ирония на съдбата в този момент Папа избухна. Папа — който по принцип почти не продумваше, а ако отвореше уста, обикновено събираше цялата Конституция заедно с поправките в една-единствена сричка; Папа, който никога не издаваше никаква емоция — сега подскочи като ранен бик.
— Майната им! — изрева той разярен, като викът му накара измъчения Фриско да подскочи. — Майната им на всички! И Прилепа, и „Убийства“, и прокурора, всичките могат да го духат. Седим с Арч заврени в тази кофа с боклук, в „Смута“, вече шест години. Ти си там от още по-рано, Фриско. Всеки в „Къщата“ си мисли, че ставаме само за това да събираме курви и извратени, а акълът ни стига колкото да си избършем кучешко лайно от обувката. А не сме банда кретени, сам го знаеш. Заедно с теб и Арч имаме петдесет години служба. Това тук си е наш случай. Ние го надушихме. Аз разхождах онази проклета Мейбъл по конспекта чак докато краката ме заболяха и оттам тръгна всичко, това ни докара дотук, ако вече си го забравил. А сега знаете ли какво ни чака заради това? Казанът с лайната, това ни чака. Цялата Къща ще се изсипе отгоре ни с подмятанията и с обидите си. Аз обаче няма да кажа „майната му“ на това, че Шарки е бил горе, когато това тук е станало. Няма да кажа „майната му“ и за това, че ние разровихме всичко и стигнахме дотук. Няма и толкоз! Щото ще слушам само дрънкане как сме били на покрива, докато на момичето тук му натикали мозъка в шепите. Ще ви го кажа направо — омръзна ми вечно аз да съм глупакът на цялото това полицейско управление. Да го духат всичките, Барни. Дай да тръгнем сами след този кучи син, а като го спипаме, да му окачим топките на вратата на Джаспърс. Омръзна ми вечно да ми серат отгоре — Папа отвори френските прозорци и излезе на балкона с лице, розово като на саламандър.
Фриско бе слисан.
— Какво е станало с всички тука? С Папа се знаем от десет години. Работим заедно от шест. Току-що на един дъх го чух да казва повече, отколкото през цялото това време досега. Какво толкова има? Имаме една курва, заподозряна в изнудване, която е била очистена. Голяма работа. За първи път ли някой затваря с олово устата на някоя проститутка?
— Тя бе една хубава дама — каза Гризачът.