— Хубава дама? — повтори Фриско.
Шарки бе седял умълчан на дивана през цялото време. Сега трябваше да каже нещо. Но какво? Как изобщо би могъл да обясни, че се е запознал с Домино, и то при тези странни обстоятелства? Или как е усетил нейната уязвимост, как това го е привлякло. Как в резултат на всичко това безумната касапница, взела живота на Домино, му се струваше насочена към самия него.
— Не разбираш ли — каза той най-после, — че се чувствам отговорен за това? Дали има, или няма защо не знам, но се чувствам отговорен.
Фриско впери очи в Шарки и гневът му започна да се охлажда.
— Да, мога да те разбера. Но, работата е там, че никой тук не е отговорен. Вършил си точно това, което е трябвало да вършиш. Хайде, нека всеки — всеки — да каже: Имаше ли някой представа, че тя може да бъде очистена?
Мълчание.
— Никой ли нямаше представа?
Отговор не последва.
— Никой, разбира се. Никой не е отговорен за това. Никой не е знаел какво ще стане. Сега, ако докторът беше малко попрекалил с чувствата, разбирам. Не може цял живот да газиш проклетия формалдехид и да не ти се отрази по някакъв начин. Но на вас, какво ви става на вас, дявол го взел? Слушайте, каквото и да сторим, дори да приключим по случая до закуска, смятайте, че всички сме в черния списък на Прилепа. Разбере ли, свършени сме. А той ще разбере, тук няма съмнение. Някой може ли да оспори това? Не, не може. А дори и Джаспърс да оглушее, ослепее и онемее за трийсет секунди, насреща ни излиза не някой друг, а Джей Филип Райли. Сигурен съм, помните, че лейтенант Райли е началник на отдел „Убийства“, но може би не знаете, че когато Господ е раздавал акъл на хората, същият този Джей Филип Райли е бил първи на опашката. А може би също не знаете, че ако този Джей Филип Райли избухне, и Прилепа и Д’Агастино пред него ще са като от хора на детско училище. Искам да кажа, че Райли изобщо няма да вземе присърце факта, че една банда шегаджии от „Смута“ са го оставили ей така в девета глуха и са му измъкнали случая. Това, като начало. Вместо край искам само да посоча, че същият този Джей Филип Райли за лош късмет ми е приятел и заедно с това е много добро ченге и в този момент изобщо не съм склонен да си вкарам оная работа в месомелачката само защото Шарки се чувства отговорен за станалото.
— Отлична реч, Барни — каза Барет с тихия си погребален глас. — Всичко, което тези момчета искат, са два дни — събота и неделя. Освен това, по стечение на обстоятелствата, знам, че Джаспърс сега е в Чикаго и ще държи реч пред конгреса на офицерите от полицията. Връща се чак в понеделник вечерта.
— Това няма никакво значение — отсече Фриско.
— Не мисля така — каза Вейката.
Фриско се отдръпна рязко от него, сякаш докторът бе чумав.
— Вейка, моля те, само ти не се бъркай в тази работа — отсече той.
— Защо? Това, което каза, само потвърждава, че и Шарки, и Ливингстън, и Папа са прави. Каквото и да сторите оттук нататък, Прилепа и Райли ще са като луди. Така че, какво може да загубите?
— Никога не нарушавам процедурата — това е единственото, което никога не правя. Това е самоубийство.
— Така е, Барни — каза Ливингстън. — И точно заради това си в „Смута“ от близо седем години, защото така държиш на процедурата. По дяволите, откак съм в „Смута“ веднъж дори не сме спазвали тази процедура.
— Не говоря за нещата вътре в отдела — каза Фриско.
Шарки стана и започна да крачи нагоре-надолу из стаята. Шокът бе започнал да се размива в съзнанието му и неговото място бавно се заемаше от гняв, от набъбващата дълбоко в него остра ярост.
— Да, може и да ти е харесало там, долу в Ада — каза той е треперлив глас. Може би си лежал с кучетата толкова дълго, че бълхите са ти харесали.
— За кой по дяволите се мислиш, че да ми приказваш такива работи? — каза Фриско, докато лицето му се наливаше с кръв.
— Просто се сетих за лекцията, която ми прочете, като застъпих при теб вчера — каза Шарки. — Всичко това само за самочувствие ли беше? Как и ти, и Арч, и Папа сте били там, защото не им цепите много-много басмата. Не сте били играели по правилата. Били сте отбор луди глави. Виж, лейтенант, ти ми даде тази машина в ръцете и сега и Арч, и Папа, и Гризача са готови да продължим. Само че ти искаш да я сервираш на Райли. Дяволите го взели, може и да си прав. Може би наистина трябва да си хващам пътя, още сега, но преди да си търся нова работа, първо ще хвана този кучи син със собствените си ръце.
— Посмей само и после лично аз ще ти взема значката. Лични отмъщения не ми трябват. Това е глупаво и сам го знаеш.
— Виж, с всяка минута, пропиляна тук в спорове, този кучи син се изнизва все по-надалеч — каза Ливингстън. — Защо не дадеш шанс на Джордж и Вейката да ни кажат какво са открили? Пет-десет минути. Както сам казваш, и без това сме вече при крокодилите.