— Папа е прав — каза той. — Непременно трябва да е наблюдавал апартамента. Всичко стана твърде бързо, за да е било просто късмет или съвпадение. А и този апартамент не се вижда от улицата. Вчера Арч ни предупреди с Гризача, когато тя се прибра, докато зареждахме ушите. Не можехме да я видим как идва оттук.
— Не се вижда добре и от плувния басейн — каза Папа. — Остава северната страна на блока, запълнена изцяло от частни наематели, дърветата долу и… там, отсреща.
Всички бяха излезли на балкона и гледаха към източния блок.
— Той и сега може да е там и да ни гледа — каза Вейката.
— Шегуваш ли се? — каза Фриско. — Досега сигурно вече е преполовил пътя до Детройт.
— Напълно логично е да е наблюдавал — съгласи се Барет. — Може би от празен апартамент?
— Твърде рисковано е — каза Фриско. — Седи си там и някой изведнъж идва да огледа апартамента, евентуално да го наеме. Хоп, и е сгащен. Твърде хитър е за такъв ход.
— Може да е бил в жилището на някой, който е извън града — предположи Шарки.
— Това ми прилича на стрелба на посоки — каза Фриско.
— А не е — каза Вейката. — Това се казва дедукция. И само така ще може да се разбие този възел, независимо кой ще се заеме с него. Ти или Райли, или Д’Агастино, който и да е.
— На този етап няма достатъчно физически доказателства, съгласен съм — каза Барет.
— Мисля, че е време да си поприказваме с мъжа от охраната — каза Шарки.
— Вижте — започна Фриско, — ако наистина ще вземаме този случай в свои ръце, дори и от пресата не трябва да се научава, че тя е мъртва. Не можем да известим дори най-близките и роднини. Какво по дяволите ще кажеш на охраната долу?
Шарки се усмихна за първи път от убийството на Домино.
— Ще го забаламосам — каза той. — Как мислиш съм оцелял осемнайсет месеца на улицата?
Мъжът от охраната в малката си будка гледаше някакъв стар филм с Рандолф Скот по телевизията, когато Шарки се появи на вратата. Той се усмихна и каза:
— Здравей.
Охраната кимна в отговор.
— Всичко наред ли е горе? — попита мъжът.
— Да, няма проблеми — каза Шарки. После запали тънка пура. — Биваше си го старият Ранди, нали?
— Не могат да правят вече такива филми — каза мъжът от охраната, без да вдига очи от екрана.
Шарки пусна дим към тавана и реши, че е време да си опита късмета.
— Колко време си работил като ченге? — запита той.
Мъжът вдигна очи изненадан.
— Откъде разбра? — каза той.
Шарки извади портфейла си и го отвори на полицейската си значка.
— Да пукна дано — каза мъжът от охраната. — Знаеш ли, от самото начало си казвах, че има нещо гнило в тия приказки за асансьорите, ама нейсе. — Той се наведе към Шарки и запита много тихо: — А, какво става там горе, по дяволите?
— Мога ли да разчитам на теб? Това, което ще ти кажа, е строго поверително.
— Моля те, деветнайсет години съм бил в Колидж парк. И още щях да преследвам някое проклето тийнейджърче там, ако за малко не ми отнесоха крака веднъж. Трябваше да се пенсионирам преждевременно.
— Лоша работа — каза Шарки. — Как се казваш?
— Джери. Джери Санфорд.
— Това остава само между нас, нали?
— Да кажеш нещо на Джери Санфорд, е все едно да говориш на собствения си гроб.
— Добре. С момчетата горе сме от специалния отдел за борба с тежки грабежи. Три седмици вече се гоним с някакъв тип, ловък като коте, който е вдигнал половината ценности от луксозните апартаменти и тузарските къщи по „Пийчтрий“. Бива си го, направо ни взема здравето. Винаги знае идеално какво да вземе, къде да удари и къде не. Знае кои хора са извън града. Отваря двойна ключалка „Ла Гард“ по-лесно, отколкото ние с теб ще отворим бобена консерва. Досега през цялото време ни се изплъзва на крачка. Почти сме сигурни, че рано или късно ще удари и тук.
— Охраната е добра — каза Санфорд.
— И той удря не по-зле.
— Наистина?
— Повярвай ми, това момче е от класа. Върти ни трикове, за които никой не е чувал.
— Брей, виж ти. Как казваш ти беше името?
— Шарки.
— Виж, Шарки, „Охрана Реймънд“ наистина е здрава.
— Добре, чуй ме сега. Знаем, че добре си изпипва работата, преди да удари. Проверява наемателите. Може дори да е намерил някакъв достъп до данъчните им декларации. Обикновено се насочва към апартаменти или къщи, когато хората са извън града за известно време — по служба или на почивка. Имахме случай, когато дори отива сам на място, разпитва за живущите. Но всичко много хитро.