— Разбирам.
— Май сгафих, а?
— Не е задължително.
— По-добре веднага да им се обадя, а?
— Не — каза бързо Шарки. — На твое място не бих правил така. Просто бих ги предупредил в удобно време.
— Да, не се сетих за това.
— Ние ще се оправим.
— Разбира се.
— И всичко си остава между нас.
— Хей, Шарки, благодаря ти за това. Оценявам го.
— Няма проблеми, Джери.
Четирийсет минути в апартамента на семейство Клифордс не донесоха нищо, освен натъртени колене. Барет бе фанатик. Проверяваше навсякъде. Под леглата, в шкафовете, зад тенджери и тигани, в боклука в кофите, по первазите на прозорците, под легла и столове.
Четирийсет минути по-късно той каза „Достатъчно“ и всички се отправиха към апартамента на Джаковиц на дванайсетия етаж. Барет предупреди Шарки и Гризача да останат навън, докато мине с прахосмукачката платчето пред прага и килима в антрето и свали праха от дръжката на вратата. Внимателно прокара четката си от камилски косъм по месинга на дръжката, вдигна очи и се ухили.
— Какво пък — каза той, — чиста е, сякаш току-що е била измита.
— Е, и? — каза Гризача.
— Колко от твоите познати си лъскат дръжката на вратата всеки път като влизат или излизат?
Шарки се приближи до Барет.
— Приключи ли тук? — запита той.
— Да.
— Защо тогава не се отместиш встрани, докато ние с Гризача превъртим ключалката и огледаме вътре за всеки случай?
— Прав си — каза Барет и се отдалечи на три метра от тях в коридора.
Гризача коленичи пред бравата и отключи вратата по-лесно, отколкото човек би отворил кутия кока-кола. Шарки извади автоматичния си пистолет, притисна го до гърдите си с дулото нагоре и натисна бравата. Гризача извади своя къс револвер трийсет и осми калибър и се облегна на стената от другата страна на вратата, стиснал пистолета си с две ръце.
— Готови — прошепна Шарки и Гризача кимна. Шарки блъсна вратата напред, скочи в антрето и се притисна плътно до стената в тъмното помещение. Миг по-късно Гризача влезе след него и затвори вратата след себе си с ритник. Изчакаха няколко секунди, докато изостреният им слух долавяше само учестеното им дишане.
— Винаги умирам от страх, като го правя това — каза Гризача най-после.
Шарки светна лампата. Апартаментът бе празен. Повикаха и Барет. Той си сложи чифт гумени хирургически ръкавици и се хвана на работа. Придвижваше се през апартамента бавно и методично. По дръжката от вътрешната страна на вратата също нямаше отпечатъци. Изсмука килима, като събираше праха от всяко петно в отделна торбичка, върху която малък план на стаята сочеше откъде точно идва сметта в нея. Легна на четири крака върху килима и с малък прожектор огледа килима. После каза на Шарки да изключи светлините.
— Ела тук, до мен — каза му той. Лъчът на светлината от прожектора кръстосваше бавно килима напред-назад. — Виждаш ли нещо? — попита той.
— Имаш предвид следите по пода ли?
— Аха.
По килима имаше четири силно вдлъбнати точки. Тогава Барет видя как още нещо блесна под лъчите на прожектора под стола. Той взе пинсетите си и го вдигна оттам. Беше малко продълговато червено хапче.
— Не ти ли се струва познато? — попита Барет.
— Прилича ми на червено дяволче — каза Шарки.
— Възможно е, напълно е възможно. Но може и да е нещо за ангина. Може би жената, която живее тук, го е изтървала — той пусна хапчето в малко пликче, после насочи вниманието си към стола. — Някой е преместил този стол пред прозореца — каза Барет. — А, виж тук, на перваза на прозореца, тези кръгове. Още са влажни. Изглежда, някой си е оставил чашата с вода тук. — Барет огледа перваза под лупата си. По ъглите на водните кръгове имаше леко размит червен цвят. — Кога за последен път някой е влизал тук? — запита Барет.
— Миналата неделя — каза Шарки.
— Хм.
Барет огледа дневната също до най-малки подробности, после мина и кухнята, и спалнята.
— Така — каза той накрая. — Ето какво имаме. Някой премества стола. Изпуска хапче на пода. Това може да е било преди седмица, може да е било вчера, а може и миналия месец. Но водните кръгове по перваза са отскоро. Не повече от няколко часа. Още са влажни. Има вода и по мивката в кухнята, а една от чашите е влажна. Всичко това е станало преди три, най-много четири часа. Иначе досега щяха да изсъхнат. Червеният цвят в следите по перваза би могъл да е от хапчето, което намерихме на пода. Взех проби. В лабораторията ще го потвърдят. В апартамента няма отпечатъци, по-точно няма пресни отпечатъци. Всичко е латентно. Както и би трябвало да бъде. Има и една следа от масло на килима пред прозореца. По миризмата прилича на машинно масло, но ще го проверя допълнително. Би могло да е от пушка, ако някой я остави на пода. Телефонът е чист. Има само стари отпечатъци и размазани петна. Бих предположил, че е бил ползван от човек с ръкавици. А и работи, между другото. — Барет отиде до прозореца и раздели с два пръста лентите от венецианските щори. — Пряка видимост към апартамента.