Лоуентол започна да върти чашата с вино в ръцете си, като описваше малки кръгове по масата.
— Много неща ме привлякоха в него. Той е роден, за да побеждава. Това може би най-напред. Такъв човек ни е адски нужен. Сам се е издигнал в живота. Юрист и бизнесмен. И е твърд. Всеки, който може да оцелее четири години в корейски затвор с отнесен от бомба крак, трябва да е твърд. За момента не изглежда да дължи успеха си на някой друг. Някой веднъж бе казал: „Капитализмът дава на всички ни големия шанс, остава само да съумеем да го уловим с две ръце и да го запазим за себе си“. Струва ми се, че човекът на улицата има нужда отново да повярва в това.
— Интересна мисъл. Чия е?
— На Ал Капоне — каза Лоуентол и двамата се засмяха. Искам да съм сто процента сигурен в някои неща за него — продължи Лоуентол.
— Всичко, с което мога да ви бъда полезен — каза Де Лароза.
— Чист ли е той, Виктор? Искам да кажа съвсем чист ли е?
Образът на Домино блесна за миг пред Де Лароза и после изчезна. Опасност, която, както се надяваше той, вече не съществуваше.
— Може ли някой да е чак толкова чист, мистър Лоуентол? Ришельо веднъж казал на един от своите епископи: „Дай ми шест изречения, написани и от най-невинния човек и в тях ще намеря достатъчно доказателства, за да го обеся“. Уверявам ви, Доналд би излязъл с чест дори от подобно изпитание.
— Отлично. Ще може ли жена му да се представи добре в кампанията?
Де Лароза кимна утвърдително.
— Също както и в Белия дом.
Лоуентол кимна, но изражението на лицето му все още издаваше някакво съмнение.
— Какво още? — запита Де Лароза.
— Притеснявам ме това тъй ранно откриване на кампанията. Зная, че много внимателно сте планирали стратегията му, но това просто противоречи на кампанийната логика — да се излиза на състезателната писта толкова от рано. Най-малкото, цената на усилията по една толкова дълга кампания ще бъде зашеметяваща.
— Цената в случая не е фактор. Можем да си го позволим.
— Едно ранно начало ще го направи мишена на критики и нападки за много по-дълго време.
Де Лароза повдигна вежди:
— В този момент той е почти непознат в национален мащаб. Дори не е известен като потенциален кандидат. Това ще е тайното ни оръжие. Затова и ще открием кампанията тук, в понеделник вечерта. Вече имаме подкрепата на някои политически фигури. Осигурена ни е огромна трибуна от медиите. Хоч ще има шанса да стане толкова популярен, колкото и паркът, а и ще влезе във всеки дом заедно с кадрите от това място.
— С това съм съгласен. Но една непрестанна обиколка из страната в продължение на десет месеца? Страшничко ми се вижда.
— Помислете само. В понеделник той обявява кандидатурата си. Във вторник вие обявявате, че сте с нас. В сряда той ще е в Далас за откриването на новия търговски център там.
Лоуентол се усмихна:
— Вече виждам как Фиц пада на посинелия си от страх ирландски задник.
— И хвърля в паника конкуренцията. Кой ще поеме предизвикателството сега? Кой ще се мери с неговото начало? Старата гвардия не може да си позволи да е в центъра на вниманието прекалено дълго. Техните позиции са вече известни. Ще станат скучни и ще загинат.
— Проблемът с Фицджералд все пак остава.
— И за него сме подготвили изненада. Как според вас ще реагира този Фицджералд, като разбере, че не се нуждаем от парите му?
— Няма да повярва.
— Още по-добре. Когато се убеди, че е така, ще е вече твърде късно. — Де Лароза се наведе напред и сниши гласа си. — Планът е вече готов. Тотално компютъризиран. Всеки щат, всяка област, всеки град — с демографските му особености. Статистика от изборните му резултати за последните сто години. Представяне на партийните лидери досега. Пълни досиета на потенциалните кандидати. Отсега можем да кажем колко ще струва едно барбекю в Топека, Канзас, идната година. Градските зали с цените им. Ключови дати в местния политически календар. Всичко, което ви потрябва, ще е пред вас с натискането на един бутон.
Лоуентол изглеждаше впечатлен.
— Е, в такъв случай… — започна той и спря.
— А сега нека се обърнем към вас, сър. Китайците имат една поговорка: „Мъдростта се появява, когато нещата започнат да се назовават с истинските им имена“.
— С други думи, нека говорим открито.
— Точно така.
Ето го, задава се, помисли си Лоуентол. Сега е негов ред.
— Какво искате да получите от всичко това? — запита Де Лароза.
Ще му отбия атаките, помисли си Лоуентол. С красиви думи.
— Аз съм идеалист — каза Лоуентол. — Идеалистите никога не искат нещо за себе си.
— Хм. Винаги съм си мислил, че добрият идеалист, освен че постига идеалите си, го прави така, че хората да решат, че той им прави услуга с успеха си.