— Информация.
Държанието на Лио на секундата се промени. Тялото му се стегна и сякаш порасна със сантиметър. Застана с рамо към Папа, като държеше под око целия паркинг.
— Ще научиш нещо, което ще трябва минута след това да забравиш — каза Папа. — Но преди това ще ти задам някой въпрос. После ще видим. — Лио продължаваше да се взира в тъмнината. — Първо, познаваш ли една професионалистка от висша класа на име Домино?
Лио се замисли върху въпроса и после запита:
— Въдица ли мяташ с това, или може да се спазарим?
— Голям проблем ме гони по петите, Лио. Времето ми изтича, а още не съм започнал. Можем ли да поговорим за Домино или не?
Лио разтри рамото си със свободната си ръка и каза:
— Виждал съм я тук-там.
— Знаеш ли й сводника?
— Питаш ме дали го познавам, или дали сме гъсти приятелчета?
— Питам само дали го познаваш. Толкова.
— Познавам го. Не сме близки.
— Знам само Нийл. Трябва ми останалата част от името му и адреса.
Лио погледна надолу към обувката си и почука леко автомобилната гума с върха й.
— Този Нийл, нещо да не е закъсал?
— Може би.
— Зле ли?
— Ако е сгазил, значи е зле.
— Ти, Папа, си станал като енциклопедия, много неща казваш.
— След като не сте гъсти приятелчета, какво значение има?
— Да, тук предполагам си прав. Добре, казва се Данцлер. Живее на „Пийчтрий“, Кортярд.
Адресът се стори познат на Папа. Мозъкът му започна да прехвърля спомени, докато продължаваше да говори:
— Това апартаментите ли са?
— Данцлер живее в самостоятелна половина от къща.
— Ами, Тифани? Какво знаеш за нея?
— Ти май наистина си тръгнал за риба, а, Папа? И както те усещам, засега си съвсем празен.
— Ако не бях, какво щях да търся тук?
— Печелиш.
— И така?
— Тифани е момичето на Данцлер. Живее в апартамент, някъде из комплекса там, но го използва главно за работа. Щракне ли Данцлер с пръст, тя пристига в апартамента и вдига краката.
Сега Папа се сети защо адресът на Данцлер бе вдигнал по тревога неговата база данни по случая. Живееше в същия комплекс, както и Тифани:
— Искаш да кажеш, че той сводничи със собствената си приятелка?
— Точно така. Много мило, нали?
— Добре, дай ми резюмето на този хубавец.
— Данцлер е боклук. Богаташко чадо. Баща му се затрупа с недвижими имоти преди около десет години, докато накрая влезе под душа и си изпразни един 45-и калибър в мозъка. Какво наследи Данцлер от него ли? — Не особено ясно тузарско потекло и блага уста. Мамин син, знаеш ги. Възползва се от връзките си в разните му там клубове, смъкна няколко бързи сделки, но после се забърка с щатските власти по някакъв предприемачески проект и изчезна от сцената за известно време. Когато се върна, вече влачеше и тази Тифани, а нея си я бива, не е от тези пачаври, дето висят по улицата, разбираш ли?
— И сводничеше за нея, така ли?
— Нещо повече. Освен че сводничеше и живееше с нея, а тя правеше по три-четири стотачки на вечер с неговите тлъсти приятелчета от града или пък с някои външни гости. Но това не й бе много по вкуса. По това време, преди около две години, Данцлер извади тази Домино на бял свят. А тя бе като усъвършенстван, ама супер вариант на Тифани. От всичко имаше в повече и бе умна освен това. В началото нещо се срамуваше и Тифани се вкисваше, но не щеш ли, на тази Домино изведнъж сякаш крила й поникнаха, превърна се в истински ангел и се сприятелиха с Тифани, тъй че не можеш да ги отлепиш. Домино нямаше нищо общо с останалите жени от улицата — не искаше да е като тях от самото начало и удържа на своето. И изведнъж, започват да я виждат всеки ден, облечена като от корица на списание. Повярвай ми, Папа, тази дама, като влезе в стаята, часовниците спират. Много внимателно си подбираше хората и бе хитра. Като не хареса сделката, си стяга чантата и вдига гарата. Не един тежкар е оставяла да се чеше сам по ухото.
— Но Данцлер и за нея сводничеше, нали?
— Да. Той има връзки. Той води дивеча.
— А Домино е независима, така ли?
— Разбираш как е. Отбира. Не можеш я прекара. Дори започна да подучва и Тифани. Даже, както дочух, Тифани имала вече друг мъж, нещо по-постоянно, и тази Домино я прикрива през цялото време. Ами, така е, кой ще може да издържи толкова време с това мамино детенце?
— Значи Домино създава доста проблеми на Данцлер, така ли?
— Хайде, Папа. С двете мацки под ръка Данцлер трябва да прави по петнайсет-шестнайсет стотачки чисто на седмица, само за себе си, без данъци. На това проблем ли му казваш? — Лио спря за момент, после добави: — А пък аз си мислех, че ще ми кажеш нещо, което да трябва да забравя.
— Добре, слушай. Преди около четири часа някой видя сметката на Домино.