— А!
— На самата врата на апартамента й. И така, както аз го виждам, бил е професионалист.
Лио изгледа сериозно Папа и някаква сянка пробягна по лицето му.
— Искаш да ми кажеш, че е бил наемник, който е действал по договор, така ли?
— Ще ти кажа само, че някой е следил апартамента й в продължение на няколко часа и после я е прострял с рязана пушка. Това прилича ли ти на аматьорска работа?
Лио свирна тихо през зъби, после поклати глава.
— Лоша вест.
— Ако се наложи да бъркам по-надълбоко, Лио, ще трябва да дойда и да понастъпя някои от твоите красавици тук.
— Да съм ти казал, че не можеш да го направиш?
— Само да сме наясно.
— Ти ми донасяш опасна вест, Папа.
— Как така?
— Да кажем, че е било нещо на местна почва. И не е било съгласувано с мен. Тогава трябва да съм много ядосан на някои хора. Защото, ако бе работа на някоя от местните пушки, щях да искам да знам предварително, че нещо такова се готви. А ако наоколо имаше и някое младо шиле на свободна практика, пак щях да науча навреме. Не казвам, че щях да имам нещо общо с цялата тази работа. Казвам само, че и тук има нещо като взаимно уважение в бранша и в този смисъл това би трябвало да стигне до мен и аз да мога да кажа „не“, или „не ме засяга“.
— Искаш да кажеш, че чистачът идва отвън ли?
— Казвам само, че ако чистачът не е външен, тук ще се разхвърчат лайна. Ще разхвърчат не, ами ще настане буря, пред която ураганът Алис ще е като детска кихавица.
— Можеш ли да ми спуснеш едно предположение защо е трябвало да я чистят?
— Папа, до тази дама аз съм се приближавал на три метра, не по-близко. Преди около два месеца спечелих добре на покер, а Данцлер захапа дръжката. Дължеше ми пет стотачки. Предложих му да ги зачеркна срещу една нощ с Домино, но тя отказа. Не той, а тя. Знам ли, може да си е вирнала носа там, където не трябва.
— Чул ли си Данцлер и Тифани да цедят някакви туристи напоследък?
Лио се засмя.
— Господ ми е свидетел, че добре искаш да си изтъргуваш вестта.
— Лио, от колко време се знаем?
— Отдавна.
— Някога да съм те измамил?
— Не, признавам, не си го правил.
— Значи, като ти казвам, че нямам време, значи наистина нямам време. Да свършим сега с моята работа, после ще поговорим за твоята. Кажи ми какво знаеш за това изнудване.
— Преди няколко седмица Данцлер изниква с ново ферари. Откупи моя район на тротоара за известно време и изобщо се настани в града за по-постоянно. Питам го: „Какво си направил, банка ли си ударил, или какво?“ А той казва: „С Тифани взехме, че намерихме една тлъста пуйка в туба от бензин.“ Питам го: „Домино пусна ли се в акцията?“ А той клати глава: „Де да беше се съгласила. Ако можех да я склоня да го направи, вече щях да съм излязъл в пенсия.“ Цифрата, която чух, бе петдесет бона. Като го гледах как харчи, склонен съм да вярвам на слуховете.
— Значи, Домино не е била в тази игра.
— Не знам как да ти го кажа, Папа, но тя бе много специална дама. Честно казано, струва ми се, че не би си изцапала ръцете с подобни маневри.
— По дяволите, Лио, за курва ли говорим или за Майка Тереза?
— Питаш ме, казвам ти. Ако трябваше да залагам по този въпрос, щях да си сложа парите под графата, че не е знаела нищо за операцията, а ако е научила отнякъде, сигурно е казала „чао“ на Лио още същия час.
— Възможно ли е да е разбрала и да е подплашила Данцлер?
— Виждам накъде биеш. Но по-добре знай, че този Данцлер има кураж колкото улично псе. На него му дай да фалшифицира някой чек, да сводничи, да шмекерува на конни надбягвания, това е неговият стил. Иначе, не му стиска върху мравка да стъпи — нито пък да помоли някой да го направи вместо него. Въпреки това, дори и да си го бе наумил, щеше да ми се обади, защото в противен случай щях да го проводя с шутове по задника чак до Алабама само защото си го е помислил. Не, можеш да зачеркнеш Данцлер. Може и да може да ти каже защо според него са я очистили, но той няма пръст в тая работа. Така мисля аз.
— Значи пак оставам с празни ръце.
— Не, оставаш с външен наемник в ръцете, за което не ти завиждам. Но, ако искаш да научиш нещо от Данцлер, ще трябва да изровиш нещо, с което да го притиснеш.
— Добре — кимна Папа. — Искам ти да го направиш, искам да си наостриш ушите и чуеш ли нещо, ама каквото и да е за тази операция, да ми се обадиш. Също, ако чуеш някой извън моя отдел да разпитва за Домино или Данцлер, бий ми тревога.
— Теб май не те интересува дали тук няма да прикача някоя пневмония.
— Като ходиш гол, така е.
— Прав си, но имам и друг проблем.
— Слушам те.
— Преди две седмици се ожених. Може и да си чул.