— Сам и Ирма живеят в съседния апартамент — обясни Бебкък. — Те са неговата компания. Все пак добре е да има компания. Сам е негов бивш колега по полети и има механична ръка.
Набитият мъж подаде ръка, дланта му беше силна и топла.
— Искате ли да познаете коя? — попита той. И двете бяха загорели, мускулести и космати, но Синеску забеляза, че дясната е малко по-различна по цвят.
— Сигурно лявата — каза той някак неловко.
— Не познахте — Сам беше искрено радостен. След това протегна дясната си ръка, за да демонстрира кожените окачалки на протезата си.
— Един от страничните резултати на нашия експеримент — обясни Бебкък. — Управлява се с биотокове и тежи колкото нормална ръка. Сам, онези свършиха ли?
— Сигурно. Можем да погледнем. Скъпа, ще ни направиш ли кафе?
— Разбира се.
Ирма хлътна в техния апартамент.
Едната стена беше изцяло остъклена и покрита с бяла прозрачна завеса. Те свиха зад ъгъла. Тази част беше запълнена с електронна медицинска апаратура, частично вградена в стената. Четирима мъже в бели престилки се бяха навели над нещо като кресло на космонавт. Някой се беше опънал в креслото — Синеску видя мексикански мокасини, тъмни чорапи и сиви панталони.
— Още не са свършили — рече Бебкък. — Сигурно нещо не е наред. Да излезем на терасата.
— Мислех, че правите прегледите през нощта, когато сменят кръвта му и разните там…
— Сутрин също.
Терасата беше облицована с каменни плочи и оградена с пластмасови панели. На няколко места имаше празни бетонни корита.
— Планирахме я за градина, но той не пожела. Трябваше да махнем всички цветя и да я остъклим изцяло.
Сам разпъна столове около бялата масичка и седнаха.
— Сам, как се чувства той? — попита Бебкък.
Сам се усмихна и наведе глава.
— Сутрин е в добро настроение.
— Разговаря ли с теб? Играете ли шах?
— Рядко. Обикновено работи. Чете, понякога гледа телевизия.
Усмивката на Сам беше фалшива. Стисна юмруци и Синеску забеляза, че едната длан побеля, а другата не. Отмести поглед.
— От Вашингтон ли сте? — попита вежливо Сам. — За пръв път ли идвате? Извинете ме — той бързо се изправи. — Изглежда са свършили. Ще погледна.
Сам излезе. Двамата стояха мълчаливо. Бебкък свали превръзката си, Синеску го последва.
— Безпокои ни жената на Сам — прошепна Бебкък до ухото на Синеску. — Идеята ни се стори добра, но тя се чувства самотна, не й харесва тук, няма движение, няма деца…
Вратата се отвори отново и влезе Сам. Беше с превръзка.
— Заповядайте.
В стаята жената на Сам, също с превръзка на шията, наливаше кафе от фаянсова каничка на цветя. Усмихваше се любезно, но не изглеждаше щастлива. В ъгъла седеше някакъв висок мъж в сива риза и панталони, опънал се назад и положил лакти на облегалките на фотьойла. Не мърдаше. Нещо с лицето му не беше наред.
— Ето ни и нас — рече Сам. Жена му го погледна с някаква измъчена усмивка.
Високата фигура извърна глава и Синеску беше потресен от видяното: лицето беше сребристо, метална маска с издължени процепи за очи, без нос, без устни — там имаше само вдлъбнатини.
— Експериментът — изрече механичен глас.
Синеску съобрази, че се е вдървил изправен и бавно се отпусна в стола. Всички се бяха вторачили в него. Гласът повтори и едва сега Синеску осъзна въпроса.
— Попитах дали сте дошъл да прекъснете експеримента.
Гласът беше равен и без емоция.
— Малко кафе? — и Ерма му поднесе чашка.
Синеску протегна ръка, но дланта му трепереше и се отказа.
— Дойдох само да уточним фактите — каза той.
— Лъжа. Кой ви изпрати? Сенаторът Хинкел?
— Да.
— Лъжа. Той лично беше тук. Защо да изпраща вас? Ако искате да прекъснете експеримента, кажете ми.
Маската изобщо не помръдваше, гласът идваше някъде изпод нея.
— Той иска да се ориентира в ситуацията, Джим — обясни Бебкък.
— Двеста милиона годишно — започна отново гласът, — за да продължи живота на един човек. Всички сме съгласни, че няма смисъл. Пийте, кафетата ще изстинат.
Синеску забеляза, че Сам и жена му вече бяха пили и вдигнали превръзките си. Той бързо посегна към чашката си.
— Пълната нетрудоспособност при моята професия означава пенсия три хиляди за година. Бих могъл да живея с тези пари… около час и половина.
— Никой не говори за прекъсване на експеримента — каза Синеску.
— Тогава за свиване на фонда. Това определение повече ли ви харесва?
— Вземи се в ръце, Джим — предупреди строго Бебкък.