— Тъй е още по-зле.
— Е, виждаш ли я вече в ума си?
— Ами да, предполагам.
— Добре. Сега ги погледни тия чаени листа.
Баба сведе поглед.
Не се случи нищо особено драматично, може би тъкмо защото Леля постепенно нажежаваше обстановката. Все пак Баба изсъска през зъби.
— Брей, да видиш ти. Какво нещо…
— Виждаш ли го? Виждаш ли го, а?
— Ъхъ.
— Като… череп ли е?
— Ъхъ.
— А ония очи? Едва не се подм… Много се изненадах от очите, да ти река направо.
Баба внимателно остави чашата на чинийката.
— Нейното мамче ми показа писмата, дето е пращала на домашните си — продължи Леля. — Донесох ги. Тревожа се, Есме. Може да налети на нещо лошо. Ама тя е от Ланкър. Наше момиче. Трябва да направиш всичко по силите си, щом е за някой от своите, тъй си мисля аз.
— Чаените листа не могат да предсказват бъдещето — невъзмутимо отбеляза Баба. — Всеизвестно е.
— Ама чаените листа не знаят, че не могат.
— Е, кой ще е толкова загубен, че да каже нещо на стиска изсушени листенца?
Леля Ог се загледа в писмата на Агнес. Бяха написани със старателно закръгления почерк на човек, когото са научили в детството да пише, като подражава на образец, и не е имал достатъчно практика, за да промени стила си. Авторът усърдно бе разчертал листовете на бледи линийки с молив, преди да се захване със самите писма.
Мила мамо, надявам се, че писмото ще те завари в същото добро здраве, на което се радвам и аз. Ето ме вече в Анкх-Морпорк и всичко е наред, засега никой не ми е налитал!!! Отседнах в номер 4 на Шосето на петмезената мина, много е приятно и…
Баба взе друг лист.
Мила мамо, надявам се, че си добре. При мен всичко е чудесно, но тук парите направо изтичат между пръстите. Уреждам се да пея в кръчмите, но не изкарвам много. Затова отидох в Гилдията на шивачките да говоря за работа, взех някои бродерии да им ги покажа, но ако ти разкажа какво чух, направо ЩЕ СЕ СМАЕШ…
Още едно…
Мила мамо, най-после добри новини. Идната седмица ще има прослушване в Операта…
— Какво е туй опера? — попита Баба Вихронрав.
— Нещо като театър, ама с пеене — просвети я Леля Ог.
— Ха! Театър… — мрачно изсумтя Баба.
— Нашичкият Нев ми обясни. Пеели само на чужбински езици. Нищичко не разбрал.
Баба остави писмата на масата.
— Да, де, ама твоят Нев много неща не разбира. Впрочем какво е търсил в тоя оперен театър?
— Отмъквал оловото от покрива — весело призна Леля.
Не беше кражба, щом го вършеше някой от рода Ог.
— По писмата не се познава кой знае какво, освен че е подхванала някакво образование — заяви Баба. — А пътят дотам е дълъг…
Някой почука колебливо на вратата. Беше Шон Ог, най-младият син на Леля, който въплъщаваше всички обществени служби в Ланкър. В момента носеше значката си на пощальон. Местните пощенски услуги се състояха в сваляне на чувала от пирона, където го оставяха от дилижанса, и разнасянето на кореспонденцията до по-далечните махали. Между другото мнозина жители на Ланкър имаха навика да се отбиват при чувала и да ровичкат, докато не си харесат някое писъмце.
Шон се обърна към Баба и почтително докосна шлема си.
— Мамо, много писма има — подхвърли на Леля. — Ъ-ъ… Всички са адресирани до… ъ-ъ, ами… мамо, по-добре виж сама.
Леля Ог взе дебелото снопче.
— „До Ланкърската вещица“ — прочете на глас.
— Значи са за мен — безпрекословно отсече Баба Вихронрав и й отне писмата.
— Аха. Е, аз вече ще си вървя… — смънка Леля и отстъпи заднешком към вратата.
— Хич не проумявам защо хората ще седнат да ми пишат — отбеляза Баба и сряза първия плик. — Ама нещо може и да се е разчуло тук-там… — Съсредоточи се в редовете. — „Скъпа вещице, само искам да знаеш колко ми хареса рецептата за Прочутия пай с моркови и стриди. Съпругът ми…“
Леля Ог успя да пробяга пътеката до половината, преди ботушите й да натежат прекалено, за да ги отлепи от земята.
— Гита Ог, тутакси се връщай тука!
Агнес опита отново. Всъщност нямаше познати в Анкх-Морпорк, а имаше нужда да си поприказва с някого, ако ще и този някой да не я слуша.
— Като си помисля, дойдох преди всичко заради вещиците…
Кристина се обърна към нея, ококорена и смаяна. Устата й зейна. Така приличаше на хубавичка топка за боулинг.
— Вещици ли?! — повтори, останала без дъх.