Кристина плесна с ръце.
— О, колко хубаво!!!
— Моля?
— Толкова се радвам!!! Значи са те настанили до мен!!!
Агнес се стъписа. Открай време се бе примирила, че я избират последна в голямата отборна надпревара на Живота.
— Е… да, щом казваш…
— Такава си късметлийка!!! Имаш величава фигура, точно като за операта!!! И каква прекрасна коса, особено както я вдигаш нагоре!!! И между другото черното много ти подхожда!!!
„Величава“ — повтори мислено Агнес. Тази дума просто никога не би й хрумнала. А и винаги отбягваше бялото, защото с бели дрехи приличаше на простряно пране във ветровит ден.
Тръгна с Кристина.
В ума й се мярна мисълта, както трополеше по стъпалата след момичето, че ако прекараш прекалено много време в една стая с Кристина, ще се наложи да отвориш прозореца, за да не се удавиш във възклицателни знаци.
Изобщо не подозираше, че някой ги наблюдава някъде зад сцената.
Хората обикновено посрещаха с радост Леля Ог. Умееше да ги предразположи така, че да се почувстват като у дома си… в собствените си домове.
Но тя си оставаше вещица, иначе казано — ненадмината майсторка да се появява веднага след изпичането на сладкишите или пърженето на наденичките. Леля Ог почти винаги си носеше торбичка, в случай че — както обясняваше — някой реши да й подари нещичко.
— Е, госпожо Нит — подхвана тя след третия резен сладкиш и четвъртата чаша чай, — как е напоследък тая твоя дъщеря? Питам за Агнес, де.
— А, ти не чу ли вече, госпожо Ог? Отпраши към Анкх-Морпорк, щяла да става певица.
Леля Ог посърна.
— А, браво на нея… Помня, помня, чуден глас за песни има. Естествено и аз й подсказах туй-онуй. Чувах я да си пее из горите.
— Трябва да е от тукашния въздух — допусна госпожа Нит. — Агнес винаги е дишала с пълни гърди.
— Ами да. С туй е известна. Значи… ъ-ъ… вече не е тук?
— Нали я знаеш нашата Агнес. Не приказва много. Мисля си, че всичко наоколо й се виждаше скучничко.
— Скучничко ли? — изненада се Леля Ог. — В Ланкър?
— Ами и аз все същото й набивах в главата — сподели госпожа Нит. — Какви хубави залези си имаме, пък и всяка година се провежда панаир…
Леля Ог се замисли за Агнес. Човек имаше нужда от широко скроени мисли, за да я вмести цялата.
В Ланкър винаги се раждаха яки и дейни жени. Местните стопани имаха нужда от съпруги, които без да им мигне окото, пребиват до смърт вълк с престилката си, ако им досажда при събирането на дърва. И макар че целувките отначало сякаш са по-привлекателни от гозбите, тъповатите ланкърски момци обикновено помнеха поучението на бащите си — огънят на целувките гасне полека, затова пък готварското изкуство само̀ се усъвършенства с годините. И накрая насочваха вниманието си към семействата, на които им личеше, че хапват с удоволствие.
Леля преценяваше, че Агнес е доста хубавичка, ако ти допада големият мащаб. Можеше да се каже, че е типично въплъщение на младата ланкърска женственост. Тоест побираше женственост в двойна доза.
Леля помнеше добре и че момичето изглеждаше умислено и притеснено, сякаш се опитваше да намали пространството, което заемаше.
Затова пък открай време си личеше, че е подходяща за Занаята. Чувството, че не можеш да се нагодиш към света, най-добре упражнява магическите заложби. Поради същата причина и Есме беше толкова ненадмината във вещерството. При Агнес дарбата се прояви като склонност да носи достойни за съжаление черни дантелени ръкавици и много блед грим, както и да се нарича Пердита с още някакъв непроизносим инициал. Леля обаче очакваше щуротиите бързо да се изпарят от главата й, щом се заеме със сериозно вещерство.
Но трябваше по-рано да познае какво ще стане заради тази история с музиката. Силата си намира излаз по какви ли не пътища…
Музиката и магията имат много общи черти. Например започват с една и съща буква. Освен това са несъвместими.
По дяволите! А Леля толкова разчиташе на момичето.
— Поръчваше си листове с музика от Анкх-Морпорк — вметна госпожа Нит. — Ето, виж.
Подаде на Леля няколко купчинки хартия. В Овнерог нотните листове не бяха непознати, а и общите спявки заемаха трето място в класацията за любими занимания през дългите тъмни вечери. Но личеше, че това не е обичайната за тукашните хора музика. Нотите бяха прекалено сгъчкани.
— Cosi fan Hita — прочете тя на глас. — Die Meistersinger von Scrote.