— Отива да купи нещо за ядене — обясни Александра. — Ще вечеряте тук.
Това беше покана и Дебора й благодари, като съобрази, че изгонването на съпруга е свързано с темата, която искат да обсъдят.
Имаше пет големи кашона, надписани само с адреса на апартамента.
— Ето — каза Александра и презрително посочи към ъгъла, където бяха натрупани. — Можете да ги отворите.
Тя отиде в кухнята да направи кафе и остави Дебора сама с кашоните и с определеното усещане, че дъщерята на убития мъж с удоволствие би ги изгорила. Бяха пълни със стари кафяви пликове и листа, някои напечатани педантично и събрани в папки, а други бяха изписани с привидно несвързани драсканици. Тя въздъхна дълбоко. Всичко беше на руски и Дебора не разбираше нито дума.
— Бихте ли ми помогнали да прочета нещо? — попита тя, когато Александра се върна, носейки поднос с кафе и сладкиши.
— Няма нищо интересно — намръщи се рускинята.
— Само ми кажете какво пише на папките.
Александра се намръщи още повече, а после нелюбезно изръмжа и се отпусна на тумбестата възглавница до най-близкия кашон.
Дебора не знаеше какво да очаква. В края на краищата Сергей Волошинов едва ли би пазил официални документи. Дори да е пазил, едва ли след смъртта му биха ги изпратили на семейството му. Докато Александра прелистваше първите две папки, сдържаното й, подобно на маска лице, се опъна и помръкна.
— Нищо — заяви тя. — Само глупости.
Доколкото Дебора виждаше, голяма част от папката съдържаше писма, много от които написани на официални листове с държавния герб на Съветския съюз.
— Какво пише там?
— За неговата… обсебеност.
— Класифицирана информация ли е това? Имам предвид тайна ли е? Опасно ли е за вас, ако ми го кажете?
Неочаквано лицето на Александра разцъфна в мрачна усмивка.
— Не. Баща ми работеше в дирекция „Охрана на границата“. Беше войник и дребен чиновник, бюрократ. Работеше с важни фигури, които се занимаваха с тайни и опасни неща, но той не беше от такъв ранг.
— Тогава не разбирам какво не искате да ми кажете.
Александра скочи бързо и Дебора трепна, уплашена, че едрата жена ще я удари. Тя обаче ритна два пъти първия кашон, като го преобърна и разсипа съдържанието му, крещейки нещо на руски. Каменното й лице сега се зачерви от гняв.
Дебора стана и започна да се извинява.
— Не — каза Александра. — Не вие трябва да се извинявате, а той.
Тя отново ритна кашона, който се разкъса.
— Баща ви? Защо?
— Заради това. Тези глупави… срамни тъпотии.
— Не разбирам — повтори Дебора и протегна ръце, сякаш да я успокои. — Моля ви, кажете ми. За какво става дума?
Александра се опита да се овладее, но лицето й остана пламнало от гняв.
— Баща ми беше глупак. — Огорчението й премина в срам. — Години наред беше добър войник на родината си и работеше за комунистите в Източна Германия.
— В Магдебург — подсказа Дебора.
— Да, в Магдебург. Отличиха го с медали и награди, но после го върнаха в Русия и му отнеха…
— Ранга?
— Понижиха го в ранг. Престанаха да му вярват. Петнадесет години работи за КГБ, но се промени. Когато се пенсионира, беше с по-нисък ранг, отколкото в ГДР.
— С какво се занимаваше? — предпазливо попита Дебора, убедена, че й предстои важно разкритие.
— Написа всичко това — отвърна Александра и грабна шепа писма.
— Какво пише там?
Александра застана неподвижно, леко наклони глава и притвори очи, сякаш в религиозен унес, а после ръцете й се раздвижиха сами, и без да гледа, извади лист от купчината.
Листът се различаваше от останалите. Беше гланцов, с отпечатана черно-бяла снимка, нашарена с червени линии и стрелки и с надраскани с маркер букви на кирилица. Тя го сложи внимателно върху тънкия килим, сякаш беше нещо чупливо или взривоопасно. Очите й бяха премрежени и невиждащи. Бутна го към Дебора.
— Какво е това? — попита Дебора, взе го и погледна рускинята, но не получи отговор и се вгледа в снимката.
Всъщност фотографиите бяха четири, на едно и също нещо, снимано от различни ъгли — човек, легнал по гръб, със затворени очи и леко отворена уста. Две от снимките бяха сиви и мъгляви изображения на торса му, а другите показваха отблизо лицето му и бяха по-ясни и контрастни. И на двете се виждаше точка в челото на мъжа. Приличаше на дупка от куршум.