Стигнаха до вратите на музея. Дебора се опитваше да пъхне ключа в ключалката и се смееше толкова силно, че едва се държеше на краката си. Беше мокра от главата до петите, сякаш бе лежала във вана с дрехите. Калвин изхлузи ризата си и остана по тениска.
Двамата едва не паднаха, когато вратата се отвори. Смехът им отекна безразсъдно в хладното и тихо фоайе. Дебора имаше чувството, че е дете и я напушва неудържим смях, докато седи в Храма, и непреодолимото добро настроение раздира изпълнената с почит тишина. Калвин затвори вратата и се обърна към нея, ухилен до уши.
— Мисля, че се намокрих — каза той.
Дебора го погледна.
От ръкавите на ризата му капеше вода. Лампите на входа осветиха силуета му на фона на тъмното, обляно в дъжд стъкло зад него. Бялата тениска беше залепнала за изваяните му като на статуя гърди и стомах. Материята беше тънка и бе станала прозрачна от водата. И Дебора видя линиите върху плътта му — черни и синкави, татуировка на погребална маска с германски орел отгоре и една дума: Атрей.
70.
Истина е — помисли Дебора.
Беше се съмнявала, опасявала и се бе мъчила да не повярва, но се оказа истина.
Ако отместя поглед и се държа нормално, може би Калвин няма да забележи, че съм я видяла — разсъждаваше тя. — Той ще се изсуши или отново ще си облече ризата и ще реши, че не съм видяла татуировката. Ще помисли, че му се е разминало както в хотела в Атина, Джорджия, когато угаси лампата в стаята. Ще прецени, че не знам какъв е.
Дебора обаче не можеше да се преструва. Не умееше да го прави. Можеше да отмине, да замълчи и да спечели минута-две, но Калвин очакваше да вечерят заедно и вероятно нещо повече. Нямаше да може да го погледне в очите и да понесе усмивката му, без да се запита дали се е усмихвал, преди да наръга Ричард в гърдите с нацистката кама. Нямаше да може да слуша гласа му, без да го чува как шепне по телефона адреса на къщата с двамата гърци, докато чакаха резултатите от лабораторията на ЦПИИ. Не беше необходимо да го пита какво е извършил и как. Всичко беше ясно. Ребусът се подреди и сякаш заседна в гърдите й на мястото на сърцето и белите дробове, изпълвайки я с убеденост, сякаш беше видяла всичко лично с очите си.
Ти знаеше. Убеждаваше се, че не е така, но знаеше — упрекна я вътрешният й глас.
Би могла да се обърне към него и да продължи да бъбри и да се смее, сякаш не се е случило нищо, и после, след вечерята и нерешителното им любене, да се свърже с федералните агенти и веднъж завинаги да сложи край на цялата тази история. Трябваше само да издържи няколко часа, дори по-малко, ако успееше да се обади по телефона, без да събуди подозрения.
Можеш да отидеш в тоалетната — посъветва я вътрешният й глас. — Така както направи той, когато издаде заповедта гърците да бъдат убити.
— Добре ли си? — лукаво се усмихна Калвин.
— Да — отвърна тя, обърна се и се усмихна. — Но съм мокра. Мисля да се преоблека.
— Първо се нахрани. Винаги съм искал да вечерям близо до хилядагодишна антика. Искаш ли да ядем върху индианските експонати ей там?
Дебора положи усилия да се ухили по-широко.
— Идеално. Нареди нещата, докато се измия.
— Сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш… нервна.
— Да го наречем трепетно очакване.
— За китайската храна? — сластолюбиво и мазно се усмихна той.
Намираш го за привлекателен.
— Не само за китайската храна — успя да каже тя.
Калвин се ухили, направи крачка към нея и протегна ръце.
— Чакай да се измия — настоя Дебора, отстъпи назад и направи гримаса.
— Може да дойда с теб — похотливо предложи той.
— Използвай стаята за малките момчета.
— Позволено ли е на големите момчета да я използват?
Беше в настроение за закачки. Дебора изпита желание да изкрещи.
— Само този път — каза тя.
— Побързай. Няма да чакам дълго и ще дойда да гледам.
Дебора седна на тоалетната чиния в заключената стаичка и се засуети, докато извади мобилния си телефон. Ръцете й трепереха.
Дано да работи…
Хайде.
Моля те, всемогъщи Боже, Ти, който изпращаш утеха на скърбящите сърца, ние се обръщаме към Теб за успокоение в този час на изпитание.
Думите се появиха изневиделица от отдавна дремещ спомен и тя ги прогони, сякаш полагаше усилия да се събуди. Дебора се вторачи в телефона. Гръмотевичната буря можеше да обърка силата на сигнала, особено в коритото на потока, където се намираше музеят.