Тя извади визитката на Сернига от чантата си и набра номера.
— Може ли да говоря с агент Сернига? — попита Дебора, когато чу женски глас.
— Агент Сернига се прибра у дома си. Да му предам ли нещо?
— Трябва да го намеря веднага. Спешно е. Свързано е със случая, който той разследва.
— Какъв е случаят?
— Ричард Диксън и двамата гърци. Моля ви, нямам време за обяснения.
— И кой го търси? — невъзмутимо попита жената.
— Дебора Милър. Моля ви, незабавно трябва да се свържа с него.
Силният ритник по вратата събори Дебора по гръб и я простря на плочките. Телефонът изтрака на пода.
Калвин Бауърс го взе и го пусна в тоалетната чиния.
— Наистина трябва да направиш нещо с отдушниците. Всичко се чува. — Гласът му беше монотонен и спокоен, а лицето безизразно. Промяната в него беше драстична. — Човек не може да се усамоти в тази сграда.
71.
Тя не се разплака. Нито започна да се моли. Нямаше намерение да се опитва да обяснява или да призовава чувството му за справедливост, приятелство или любов, защото инстинктивно и безсъмнено разбра, че нито едно от тези неща не е било реално. Очакваше, че ще изпадне в паника, но необикновеното положение прогони ужаса и я остави странно спокойна, някак отстранена и изпълнена със справедливост. Нямаше да плаче. Нито да се моли.
Опита да се изправи, когато Калвин я удари по лицето с опакото на ръката си. Не я заболя много, но небрежната му бруталност я изненада и я накара да се свие в ъгъла. Бауърс стоеше на прага и тя нямаше къде да отиде.
Изведнъж й мина през ума, че той смята да я убие, там където се е свила. Какво друго можеше да направи? Тя се надигна, приклекна и вдигна глава. За миг очите им се срещнаха и Бауърс се ухили цинично и злобно.
— Знаеш ли, мисля, че така е най-добре. — Видът му беше неузнаваем. — Не бих издържал отново да ме докосваш.
Дебора обтегна мускули, но не отговори.
— Чу ли какво казах? — попита Бауърс, все още спокойно, и сетне добави шепнешком, почти нежно: — Еврейке.
Той сви юмрук и дръпна назад ръката си, за да замахне. Дебора се хвърли напред, заби глава в стомаха му и го блъсна с всичките сили на краката си. Юмрукът му се стовари върху рамото й. Заболя я, но ударът й го изкара от равновесие и атаката й го простря по гръб. Главата му се тресна в плочките на пода и глухо изкънтя. Дебора изтръпна, докато пълзеше покрай него, но не се надяваше, че падането го е убило.
Бауърс лежеше там и тя се надвеси над него. По главата му нямаше кръв и въпреки че беше изцъклил очи, тя знаеше, че всеки момент може да стане. Дебора го прескочи тромаво, отвори вратата на тоалетната и хукна към вътрешността на музея.
Трябва да намеря телефон.
Тя побягна като залиташе към кабинета и търсеше ключовете. Глезените й започнаха да се огъват и големите й крачки станаха несигурни.
Не сега. Няма време за болка.
Стигна до фоайето, когато чу, че вратата на тоалетната се тресна в стената. Бауърс идваше.
Дебора се поколеба. Ако влезеше в кабинета, нямаше да има къде да избяга. Той вероятно щеше да разбие вратата и да нахълта, преди да е успяла да се обади по телефона. Обаждането щеше да почака. Трябваше да излезе от музея. Пътят беше само осемстотин метра и тя познаваше района по-добре от Бауърс.
Дебора се обърна, за да прекоси фоайето и го видя. Той беше зад ужасния корабен нос и се отправяше към изхода, като се препъваше, приведен на една страна, досущ потъващ галеон. Може би ударът по главата му беше причинил леко мозъчно сътресение.
Добре — помисли тя.
Бауърс очевидно смяташе, че Дебора вече е излязла. Вероятно му беше изтекла малко кръв, бе изпаднал в безсъзнание за минута-две и бе загубил представа за времето.
Добре.
Но не достатъчно. Дебора затаи дъх. Надяваше се, че той ще изскочи навън в дъжда и тя ще успее да се заключи в кабинета и да се обади на Сернига. Бауърс обаче забави крачка, спря и като див звяр се втренчи в затворените врати, а после рязко се завъртя и се наведе. Изглежда, видя нещо на земята. Дебора надникна покрай зеленикавата жена змия със зловеща усмивка и сърцето й сякаш подскочи. Бауърс протегна ръце към бял найлонов плик и го докосна с дланта си.
Смътно, като отзвук от безсмислен, несвързан сън, Дебора осъзна, че това е китайската храна.