Проверява дали все още е топла.
Само допреди няколко минути това щеше да бъде вечерята им, споделеното им преживяване, любовната игра. Споменът беше толкова уродлив и извратен, че й отне секунда, докато разбере, че всъщност той се опитва да установи колко време е бил в безсъзнание и колко далеч е избягала Дебора. Бауърс бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон, изправи се и започна да натиска бутоните.
Дебора тръгна веднага щом чу приглушения му глас. Направи две-три крачки, когато глезенът й се огъна и тя тромаво се спъна. Но не откъсваше очи от мъжа, шепнещ по телефона. Гласът му отекна за миг и той се обърна и я видя, докато Дебора хукна по тъмния коридор към двойните врати.
Тя познаваше музея като пръстите на ръката си. Можеше да се скрие. Да заобиколи. Да влезе в жилището на Ричард и да се измъкне оттам…
Двойните врати се отвориха с трясък и пред нея застана хлапакът с бръснатата глава и татуировките, когото бе оставила да лежи в безсъзнание на стълбите под земята в Микена. Белият заек.
— Да — каза той по телефона, който притискаше под брадичката си, и се насочи към нея. — Виждам я.
Младежът извади кама и я размаха като фокусник или танцьор в стриптийз. Ножът се различаваше от онзи, който носеше в Гърция. Острието беше дълго и тънко, а дръжката леко извита надолу. На върха имаше малка свастика. С този нож беше убит Ричард. Камата на Калвин — разочаровано и тъжно помисли Дебора.
72.
Нямаше къде да избяга. Бауърс беше зад нея и се приближаваше бързо. Младежът отпред си тананикаше и я наблюдаваше.
Дебора можеше да атакува единия, но изгледите й за успех не й харесваха. Липсваше елементът на изненада и другият бързо щеше да се нахвърли върху нея. Тя нямаше оръжие, нито шанс да избяга. Никакъв шанс.
Дебора бързо извади от чантата си парфюма „Шанел №5“ и го насочи към бръснатата глава. Той трепна, но не от страх за очите си, а в конвулсия на кикот.
— Хвърли го — заповяда Калвин. Гласът му прозвуча предпазливо, сякаш шишенцето съдържаше нервнопаралитичен газ. — Няма да те нараним. Искам да ти задам няколко въпроса.
— Какви? — попита тя, запазвайки донякъде предизвикателността си.
— Откога знаеш? И кой друг знае?
— Духай го.
— Не мисля, че моментът е подходящ за феминисткото ти позьорство.
Бауърс протегна ръка към пищяла си. Чу се кратък звук на отлепване и той отново се изправи с насочен малък пистолет към Дебора.
Тя се обърна да го погледне и вдигна парфюма към него.
— Кучка — презрително се ухили младежът. — Колко си жалка.
Той се приближи бързо към нея и предавайки се театрално, Дебора пусна шишенцето на земята. Парфюмът се счупи, разпръсквайки стъкла и ухание на цветя и мускус.
Калвин застана до нея и я хвана за ръката.
— Ела с нас, прави каквото ти казваме и може да доживееш до сутринта.
Дори да е истина — помисли тя, — няма голяма разлика. Никой не подозира, че съм тук. Когато Калвин разбере какво знам, ще бъда мъртва. След няколко часа, а може би и по-малко.
Хлапакът я повлече към жилището на Ричард и оттам към гаража му. Вътре беше спрял стар тъмносин микробус. Двигателят му бръмчеше. Дебора го позна веднага. Това беше онзи микробус, който се бе опитал да я изтласка от шосето. Осветлението вътре беше запалено и тя видя още един младеж с обръсната глава.
Страхотно. Бауърс има частна армия. Собствено движение „Хитлерова младеж“.
— Това е удоволствие, което не заслужаваш — рече Калвин. — Ще пътуваш отзад.
— Трябва ли да бъда щастлива?
— Разбира се. Нали това търсиш?
Дори сега, когато й предстоеше неизбежна смърт, Дебора изпита любопитство.
Трупът е вътре!
Двамата мъже бяха завързали ръцете й зад гърба с лъскава сребриста лента. Хлапакът грубо я блъсна вътре, тресна вратата и я заключи от външната страна. Дебора се преви на две на пода. Седалките бяха махнати. Бауърс и бръснатата глава седнаха отпред. Дебора се изви на една страна, за да разгледа сандъка до нея.
Голямата дървена кутия с размерите на ковчег беше боядисана в черно и не се отличаваше с нищо. Тя не виждаше горната част, тъй като върху сандъка беше метнато дебело черно одеяло, но предположи, че е стъклена. Отвътре излизаше кабел.
Тя лежеше там, усещайки присъствието на мистериозния труп до нея. Микробусът потегли.