Ако можеше да се убедиш, че не са истина…
… тогава може би щяха да заживеят в спретната къща с бяла оградка, а наоколо да тичат двете им дечица?
Беше потиснала съмненията си, за да даде шанс на връзката им — като същинска нещастна героиня от телевизионен филм. А сега любимият й и неговият главорез щяха да я убият. Преди това щяха да я изтезават, докато признаеше, че не е казала на федералните агенти, и после щяха да я убият и да поръсят кръвта й в някакъв псевдопримитивен погребален ритуал, посветен на извратения касапин на милиони.
Дебора стана, приближи се до сандъка и потърси резе. Намери две, по едно в двата края, щракна ги и вдигна стъкления капак. Трупът не миришеше на нищо, освен може би на формалдехид, макар че вероятно си въобразяваше. Тя протегна ръце, хвана маската и я вдигна.
Лицето под нея беше съсухрено и обезобразено, но определено мъжко. Имаше малки, четинести мустаци под носа и кичур рядка черна коса на челото, паднал над дупка от куршум. Очите бяха затворени и хлътнали.
Смъртта на колко души е причинил този човек? И още колко ще загинат заради полуизгнилите му кости?
Дебора потърси оръжие — камък, с който да разбие на парчета трупа. Последният й акт на предизвикателство.
Можеш да опиташ нещо друго — посъветва я вътрешният й глас.
Тя се замисли върху идеята и обиколи ковчега. Нямаше какво друго да направи. По-добре да опита.
Приключи за петнадесетина минути и задърпа електрическия кабел, докато го изтръгна от стената. Лампата угасна и помещението потъна в мрак. Дебора седна на студения камък и се заслуша в приглушения тътен на гръмотевиците навън. Очите й безуспешно се опитваха да различат очертания в тъмнината. След известно време ключалката изщрака. Дебора скочи и вратата се отвори.
Може би е Сернига.
В гробницата обаче влязоха младият неонацист и Калвин.
— Кучката е повредила осветлението.
— Няма значение — отвърна Бауърс.
— Не виждам нищо. — Жестоките малки очи на хлапака се взираха в мрака.
Дебора реши, че двамата изглеждат развълнувани и леко паникьосани, и се зарадва. Бяха разтревожени, че може би някак е успяла да доведе там федералните агенти.
— Промяна на плана — съобщи Калвин. Гласът му отново стана спокоен.
Младежът хвърли одеялото върху сандъка и го забута към изхода, а Бауърс насочи пистолета си към лицето й и се усмихна.
— Сбогом, Дебора.
76.
Тя не се поколеба. В мига, в който видя оръжието, отстъпи назад. Калвин беше добре осветен, но по раздразненото му изражение тя разбра, че я е изгубил в сенките. Дулото на пистолета му потрепери, докато я търсеше. Дебора направи още две безшумни крачки назад и легна на пода. Очите й бяха приковани в осветеното пространство, където Калвин стоеше неподвижно, а младежът с обръснатата глава буташе сандъка нагоре по стълбите. Тя събу едната си обувка и я хвърли. Обувката падна на три метра встрани от нея и звукът накара Калвин да се прицели. Той стреля веднъж и после още два пъти. Звуците отекнаха оглушително в затвореното пространство.
Дебора чу рикошета, сви се и затаи дъх, докато куршумите свистяха из каменната стая.
— Хайде — нетърпеливо извика хлапакът. — Трябва да тръгваме.
Дебора вдигна глава, като внимаваше да не прави резки движения, в случай че очите на Калвин бяха привикнали с тъмнината. Той продължаваше да се взира с насочен пистолет. Не знаеше дали я е улучил или не.
— Застреля ли я? — нервно попита младият неонацист. — Трябва ми помощ. Нямаме време…
— Да. Така мисля.
— Мислиш? Влез и провери.
— И тя да избяга покрай мен, както направи с теб в Микена? — попита Бауърс и най-после спусна оръжието си. Той погледна хлапака и съдейки по сковаността на тялото му, Дебора разбра, че не обича да му казват какво да прави. — Няма значение. Тя и без това е мъртва.
Калвин излезе, отстъпвайки назад заднишком. Тежките врати се затвориха и заключиха. Гробницата потъна в непрогледен мрак.
Дебора изпусна затаения си въздух и се запита дали се беше молила на Бога, докато куршумите летяха от камък на камък.
А сега какво? Те може би нямаше да се върнат и това беше добра новина, но изглеждаха убедени, че тя вече не представлява заплаха за тях, което беше странно. Не я искаха за заложник, нито да я мъкнат с тях, вероятно смятаха, че тя ще умре от глад, заключена в камерата само с трупа на Маркъс.
„Тя и без това е мъртва“ — беше казал Калвин. Перчене ли беше това или наистина беше така?