Мисълта я разтревожи. Колко време щеше да мине, преди Тоня да намери парфюма? Това беше паролата, която беше оставила на телефонния секретар. В случай че неясните й подозрения към Калвин се окажеха основателни, тя бе оставила знак, на който Тоня щеше да попадне, докато чисти. Беше свързан с нещо, което Дебора обикновено не използваше — „женско“, както се беше изразила Тоня, резка от червило на огледалото, оставена обеца или локвичка „Шанел №5“, който всяка жена би доловила веднага щом влезе в сградата. Тези бяха знаците, водещи към откриването й…
И към още едно провалило се усилие да бъдеш…
Какво? Женствена?
Чувството за загуба и агонията на съжаление, че няма да има повече флиртуване с Калвин Бауърс, бяха притъпили и направили смешно незначителен израза в очите му, когато внимателно и преднамерено я нарече еврейка.
Да бъде проклет и да гори в ада.
Дебора знаеше, че е права, и ако все още някаква част от нея искаше всичко това да не беше вярно. Тя щеше да я намери и да я изреже, дори да се намираше в сърцето й, защото беше нелепа, сантиментална, глупава и самоунищожителна.
Нека да гори…
Така както половината семейство на майка й беше изгорено в Аушвиц от такива като Калвин Бауърс и съсухрената купчина кости, която „Атрей“ искаха на всяка цена да съхранят.
Нека да гори.
Едва след известно време Дебора установи, че в помещението не е толкова хладно, колкото беше преди. И след още малко осъзна. Залута се безнадеждно из тъмната гробница, като търсеше в стените някаква пролука, когато разбра, че камъните са топли.
Въобразяваш си…
Това обаче беше очевидно и камъните се нагорещяваха с всяка изминала секунда. След една-две минути усети, че замириса на пушек. Приближи се пипнешком до вратата, заслуша се и чу далечен грохот и пукот на нещо ужасяващо и познато — жадно бушуващ и бързо разпространяващ се огън.
Тя и без това е мъртва.
Господи.
Къщата гореше и каменната гробница се бе превърнала в огромна пещ. Много преди солидните кедрови дървета да изгорят и пожарникарите да овладеят стихията, Дебора щеше да бъде мъртва, изсъхнала и изпечена. Непрогледният мрак в гробницата се изпълни с отчаяние и смразяващ, убийствен ужас. Думите отново се появиха като врязани в съзнанието й…
„Нека да гори…“
77.
Не — помисли тя. — Няма да се предам.
Още не.
Заудря по вратата и започна да крещи, докато напрежението върху гърлото й я накара да повърне. Въздухът изсъхваше бързо и тя усещаше мириса на пушека, макар че не го виждаше. Промъкна се покрай стените на гробницата, като отново търсеше пролука. Паниката й нарастваше, докато въздухът ставаше все по-гъст и парлив. Положи усилия и се вторачи в мрака, в случай че пламъците отвън осветят процеп в камъните, но знаеше, че погребалната камера е издълбана в земята. Ако успееше да отмести камъните в задната част, щеше да види само плътно натрупана, сбита глинеста пръст.
Мисли!
Хрумна й да опита да се покатери нагоре, но формата на кошер на толоса правеше това невъзможно. Дори да стигнеше до върха, пак нямаше откъде да излезе. Пък и пушекът там щеше да бъде по-гъст и въздухът по-горещ, защото по всяка вероятност цялата сграда гореше.
Адска скара — помисли тя. — Не е необходимо пламъците да влязат, за да ме изпекат.
Тоня щеше да открие парфюма чак на сутринта, но въпреки това полицията нямаше да знае къде да търси.
Мисли!
Не можеше да измисли нищо. Нямаше начин да се измъкне, нито да подаде знак за тревога. Пожарникарите щяха да дойдат едва когато някой съсед забележеше огъня, но дотогава щеше да бъде късно.
Камъните най-близо до вратата бяха най-горещи и Дебора инстинктивно се отдръпна от тях. В това нямаше логика. Огънят гореше в къщата и подземието, но задната част на гробницата беше изградена от пръст и камъни. Разбира се, в тази грамадна пещ това нямаше значение. Просто щеше да й отнеме повече време да умре там…
И в следващия миг й хрумна нещо.
Точно копие на оригинала — беше казал Калвин.
Добре. Какво знаем за оригинала и как би могло да ни помогне?
Нищо. Каменна гробница с дървени врати, които ще горят по-дълго, отколкото ти ще се изпечеш.
Не. Има нещо друго.
Дебора побягна към вратата и се долепи до топлите камъни вляво.
Не може да бъде. Тук е по-хладно.
Тя започна да търси къде да вкопчи пръстите си в камъка.