Първите три метра са отвесни. Трябва само да се издигнеш малко нагоре.
Дебора намери вдлъбнатина и стъпи. Първо единият и после другият й крак се отделиха от земята и се помъчиха да се закрепят на ръба на каменния блок. Пръстите я заболяха, но не намериха опора.
Дебора се закашля и се пусна на пода.
Придвижи се до другата страна на вратата, като внимаваше да не се спъне в свития на кълбо труп до стената.
Протегна отново ръце, опипа с пръсти и се изтегли нагоре. Този път краката й намериха издатина и тя успя да се изкатери около шестдесет сантиметра, достатъчно високо, за да стигне до трегера над вратата. Вкопчи се в ръба и тялото й се залюля встрани. Тя извика и за секунда увисна на една ръка, а после се хвана с другата. Знаеше, че ако не може да се издърпа нагоре, отново ще падне.
Но успя да се задържи, усети, че острият ръб се впива в дланта й, и се изтегли. Трегерът беше широк един метър, достатъчно, за да приклекне до голямата триъгълна плоча. Дебора сложи ръка върху нея и почувства горещината, но не се осмеляваше да се надява.
— Ти каза, че е точно копие, копеле — измърмори тя. — Е, да видим дали е така.
Изправи се бавно, долепена до каменните блокове на огромния дялан триъгълник. Ъгълът на купола я принуждаваше да се наведе назад, към тъмното пространство, а после протегна крак и се приготви да ритне горещата плоча, на която бяха изобразени имперските лъвове.
— Копие — изсъска тя. — Една трета от автентичния размер.
Това означава, че каменната плоча трябва да е дебела не повече от два-три сантиметра, тъй като оригиналните са били направени така, че да спестят прекомерната тежест върху трегера.
Е, да видим.
Дебора ритна силно, усети леко раздвижване, чу, че нещо се разтроши, и се усмихна победоносно.
Още два ритника и от плочата се откъртиха камъни. Трети, и тя видя светлина — червена и примигваща.
Приклекна отново на трегера и започна да удря и да блъска с длани. Появи се още една пукнатина — същинска лава, изригваща от вулканичен кратер през нощта, и после се откърти парче, голямо колкото главата й. Въодушевена, тя допря раменете си и натисна. Нагорещеният камък леко поддаде, издавайки стържещ звук. Направи го отново и отново, докато триъгълникът се разцепи и горните две трети на триъгълника се отвориха.
Дебора блъсна с всичка сила и чу как камъните паднаха долу и се разбиха. Дупката вече беше достатъчно широка, за да се промъкне, макар че бушуващият огън от другата страна я накара да се поколебае. Изглежда, горяха всичките греди в основата на къщата. Накрая щяха да рухнат и дали щяха да я повлекат със себе си в гробницата, или не, беше спорен въпрос. Ако не опиташе сега, никога нямаше да се измъкне оттам. Тя погледна за последен път погребалната камера, осветена от танцуващите пламъци, и изпълзя на външния трегер.
Горещината беше непоносима. Тя приклекна, обърна се с лице към стената, спусна се надолу, падна и се претърколи на земята, за да омекоти удара върху коленете и глезените си.
Каменните стъпала бяха единственото нещо, което не гореше. Животът й беше запазен единствено благодарение на факта, че се намираше под най-буйния огън и най-гъстия пушек, а не над тях, но трябваше да се качи нагоре, за да излезе оттам. Наведе глава и побягна. Горещината се увеличи неимоверно. Горе имаше малък лост. Дебора го натисна и капакът на тавана се спусна. Разнесе се съскане, когато огънят изсмука въздуха отдолу.
Дебора провря глава през отвора и усети как кичури от косите й припламват и се свиват от топлината. Пътят, по който беше влязла, представляваше огнена стена. Не можеше да се измъкне оттам. Но не можеше и да остане, където беше. Без да си дава време да помисли, тя се изкатери горе и хукна по коридора с горящи стени. Ризата й беше завързана на устата. Едва дишаше.
В дъното на коридора тя стигна до врата. Дръжката беше толкова гореща, че кожата на дланта й изцвърча и почувства пронизваща болка. Дръпна се назад и побягна обратно. Дишането й се затрудни. Дръжката на следващата врата беше по-хладна и отвъд имаше килер. Дебора изпъшка, коленичи, притисна лице до пода и вдъхна по-свежия и чист въздух. В сравнение с онова, което беше дишала дотогава, той имаше вкуса на планински поток. Изправи се и като се препъваше, побягна. В този момент пред нея се появиха двойните външни врати.
Горе се разнесе силен трясък, последван от скърцане на дърво. Част от тавана се срути, разпръсквайки дъжд от искри. Дебора наведе глава и побягна към вратите. В същия миг зад гърба й експлодира греда, сякаш беше заредена с динамит.