Къде е Ричард, по дяволите?
Тя подпря с ръка главата си и в същия миг мерна нещо, наполовина скрито под широкото легло, сякаш подритнато неволно отдолу. Протегна ръка и го взе. Леко вдлъбнато керамично парче, подобно на част от кръгла делва или ваза. Имаше и рисунка. На пастелнотюркоазен фон бе изобразен женски профил. Очите — изрисувани големи и с форма на бадеми, а косите черни и къдрави. Наподобяваше донякъде съвременна рисунка, но излъчваше неописуемо странен финес, непозната грациозност, енергия и жизненост. Дебора го вдигна към светлината и поглади с пръсти повърхността. Парчето беше от счупен старинен съд.
Не можеше да бъде причислено към нито един период от северноамериканската история — и все пак напомняше нещо. Опита се да го съпостави с познатите групи керамични предмети, които бе изучавала. Но това беше различно. Древноегипетско? Не. Образът беше твърде жизнен, а лицето особено кокетно. Вероятно беше от същата епоха, но… Дебора не беше сигурна. Месопотамско? Асирийско? Не. Но ако беше толкова старо, какво правеше там? В музея нямаше експонати от античността. Тя го погледна отново. Може би беше гръцко.
В съзнанието й изплува написаната на листа върху нощното шкафче на Ричард дума. Оградена и увенчана с два въпросителни знака. Атрей.
Той също беше грък.
В гръцката митология Атрей беше един от потомците на Тантал. Брат му… Имаше нещо около брат му или около децата му… Дебора не можеше да си спомни. Тя се приближи до огромната библиотека на южната стена в спалнята и огледа книгите. Може би там имаше нещо за древногръцката митология.
Да. Докато се придвижваше покрай лавиците, Дебора подсвирна от учудване. Всеки от може би близо четиристотинте тома беше свързан с древна Гърция — митология, история, археология, политика, поезия, култура, изкуство и философия. Тя откри един тежък том, озаглавен „Енциклопедия на древна Гърция“, прелисти на страницата за Атрей и прочете обясненията като насън, все по-малко сигурна какво прави и какво търси.
Ричард. Търсиш Ричард.
Атрей беше глава на управляващ род в Микена, една от най-важните крепости в Гърция през бронзовата епоха, от чиято Лъвска врата, според легендата, Агамемнон повел войската си и обсадил Троя в продължение на десет години. Прокълнатият му дом бивал раздиран поколение след поколение от кървави разпри, разделящи братя, деца и съпрузи, и от безкрайни, ужасяващи, безсмислени отмъщения — братоубийство, отцеубийство, човешки жертвоприношения, кръвосмешение и дори канибализъм. Дебора затвори книгата и се вторачи в керамичното парче в ръката си. В съзнанието й се появиха още студентски спомени из историята на археологията от бронзовата епоха и засенчиха зловещите митологически образи. Вече бе сигурна: лицето върху късчето керамичен съд беше гръцко и по-точно микенско. Но къде бяха другите парчета и каква би могла да е връзката им с името от митологията?
От Ричард нямаше следа. Не беше време за древни загадки и археологически гатанки…
Освен ако не са свързани.
Тя седна безсилно на пода до библиотеката и плъзна поглед по заглавията на най-долната лавица, когато забеляза тънката червена ивица на килима, не по-дълга от двадесетина сантиметра. Докосна я и пръстите й полепнаха. Още преди да го поднесе към носа си, разбра, че това е кръв.
5.
Сърцето й започна да думка като обезумяло. Когато се наведе по-ниско до червената ивица, разбра, че това е диря: кръвта описваше влажна следа, утъпкана като от нещо тежко.
Кръвта на Ричард.
Откъде знаеш?
Вече беше сигурна. Нашепваше й го нещо мрачно, глухо и безнадеждно в душата й.
Тя се опита да се съсредоточи, за да събере и проумее всичко, което вижда.
Придържай се към фактите. Разсъждавай логично.
Започна отначало. Нещо беше оставило кървава диря към библиотеката? Не. Следата излизаше от библиотеката и в средата на стаята избледняваше. В противоположната посока водеше право към стената с лавиците. Нещо се беше изтърколило като че ли оттам, от стената с библиотеката. Но това беше абсурдно, освен ако…
Тя стана и прокара пръсти по лавиците с книги. Мислите й препускаха, като че следваха пулса й.
Не може да бъде.
Не откриваше нищо и започна да изважда книгите. Бяха стотици.
Престани — каза вътрешният й глас. — Мисли. Ако някоя от тези книги е била… — Дебора не се реши да довърши. — Коя би могла да бъде?
Атрей. Микена.
Нещо свързано с обсебеността на Ричард от Троянската война? Той обичаше да й казва, че както и поемите на Омир, легендите и митовете за богове и богини се основават на действителни събития. Момчешкото му въодушевление беше толкова заразително, колкото съмнителна беше археологическата му подготовка.