Выбрать главу

Илайза: Откъде знаеш, че точно последният куршум я е убил?

Гюрдин: Не спя чак толкова дълбоко, нито преградата между апартаментите ни е звуконепроницаема. Чувах писъците на Джени, докато куршумите се забиваха около нея. След това я чух да тича и после замлъкна. Само че не тя е била целта, а аз. Убиецът е сбъркал ляво с дясно.

Илайза: Но защо смяташ, че е търсел теб? В Куинс се стреля непрекъснато.

Гюрдин: Защото ченгетата откриха покрива, от който е стрелял, по траекторията на куршумите. Намерили следи от обувки по пода, няколко фаса, дори омазнена хартия от готова храна. Онзи се прикривал зад парче фибростъкло, от което стигам до извода, че е използвал снайпер. Такъв човек не стреля просто за удоволствие.

Илайза: Но може тя да е била неговата цел — не ти.

Гюрдин: Някаква си библиотекарка? Самотно момиче, което се прехранва с двете си ръце? Защо? Виж, Джени има кестенява коса, подстригана късо като моята. В един неосветен апартамент човек лесно може да сбърка жена с мъж, дори и да използва оптически мерник. Както ти казах, вече е сбъркал ляво с дясно, защо не и това? Случват се такива неща.

Илайза: Това ли са всички съвпадения?

Гюрдин: Де да бяха!

Илайза: Значи е последвало ново покушение?

Гюрдин: Ама и теб си те бива!

Илайза: Нарича се информационен анализ и изграждане на хипотези. Том, в програмата ми са въведени солидна памет и любопитство.

Гюрдин: Същата нощ имаше стрелба и в моя клуб. Нарича се „Студио 54“ и съществува открай време. Клуб с традиции, ако ме разбираш. Както и да е, беше към десет и половина, аз си свирех на пианото, но онази вечер нещо не бях във форма. Това няма нищо общо с публиката, тя възприема музиката по един начин, а аз — по друг. Когато свиря, затварям очи, а те си мислят, че просто се потапям в музиката. А всъщност аз се ругая, примерно, задето съм прескочил някоя кода…

Илайза: Кода? Какво е това?

Гюрдин: Указание пасажът да се повтори, но с различен край.

Илайза: Благодаря, отбелязах си. Продължавай, моля.

Гюрдин: Друг път ми е криво, че съм пропуснал един-два такта от даден преход. Понякога си хапя устните и слушателите решават, че съм сбъркал, а аз се опитвам да транспонирам откъса заради повреден клавиш или разхлабена струна. Когато човек притежава идеален слух като мен, просто не може да свири на разстроен инструмент!

Илайза: Та значи, онази нощ свиренето не ти спореше.

Гюрдин: Климатиците в клуба работеха с максимално натоварване, но въпреки това беше ужасно влажно. Усещах, че чукчетата са влажни и пианото е започнало да се разстройва. Истински кошмар. Нямах време нито да следя публиката, нито да наблюдавам вратата.

Илайза: Да наблюдаваш вратата? Това пък защо?

Гюрдин: Защото всичко хубаво влиза през вратата: търсачи на таланти, агенти на звукозаписни студиа, примамливи договори, някоя среднощна утеха.

Илайза: Имаш пред вид сексуална връзка с жена?

Гюрдин: Не. За тая работа си имам приятелка. Или поне имах. На моя език среднощна утеха е покана да свиря на частно парти, сватба или бар мицва, макар че за тези мероприятия рядко търсят пианист на страйд. Но онази нощ не гледах към вратата, защото пианото скрибуцаше като мокър сандък. Така и не видях кога е влязъл.

Илайза: Кой?

Гюрдин: Стрелецът. „Студио 54“ е почтен клуб — идват най-вече бизнесмени, филмови звезди и прочее. Клубът е гарантирано неутрална територия. Не се допускат манхатънски утайки. Та този тип с крещящата си риза с подплънки и тесни панталони биеше на очи като въшка на чело. От него вонеше на търговия с дрога. Имаше дълга руса коса. Този комедиант се беше въоръжил със старовремски автомат с дълъг, извит пълнител. Щракна затвора и пусна половината от куршумите още преди да успея да вдигна глава.

Илайза: Улучи ли те?